Пето авеню [bg]

— Имам всичко, което поиска — заяви той. — Времето обаче изтича. Тя всеки момент ще се върне. Най-малко за колко време можеш да пратиш някой да прибере нещата?

— За десет минути.

— Казах най-малко. Нека са пет. И още нещо, Раян. Искам да утроиш чека, иначе сделката отпада.

Последва мълчание.

— Отговори ми — настоя Ерик. — Всичко е тук. Но или тройно, или нищо.

— Ти не си с всичкия си — рече Луис. — Няма да ти платя…

— Информацията струва десет пъти повече и ти много добре го знаеш — прекъсна го Ерик. — И така, какво казваш? Остават ти четири минути.

— Добре — отстъпи Раян. — Ще утроя сумата.

Ерик се усмихна мрачно. Целият беше напрегнат. А сега беше ред на блъфирането.

— И още нещо, Луис. Ако случайно решиш да си спестиш чека или ако с мен се случи нещо, искам да знаеш, че преди да ти звънна, се обадих на един приятел. Ако той прочете некролога ми, светът скоро ще прочете твоя. Не го забравяй. Не прецаквай нещата. Не се ебавай и с мен. Вече съм задвижил каквото трябва за всеки случай.

Прекъсна връзката и се обади в портиерната.

— Обажда се Ерик Паркър — каза той на дежурния. — Очаквам приятели. Не е нужно да се обаждате, когато пристигнат. Просто ги насочете към апартамента на Даяна Крейн.

Затвори, извади папките от куфарчето на Даяна и ги смени с папките, които бе видял в чекмеджетата отдясно. Те също бяха тъмнозелени. Затвори куфарчето и го върна на мястото му. Докато Даяна разбере за размяната, Ерик щеше да е някъде в Европа, може би в Швейцария, с парите на Луис Раян.

Пъхна папките под мишница и взе патериците. Тъкмо успя да излезе от стаята и да преодолее витата стълба, когато някой звънна на вратата.

Поколеба се, питайки се дали Раян се е хванал на блъфа. Знаеше, че има вероятност да отвори вратата и да получи няколко куршума в гърдите.

Но това беше риск, който трябваше да поеме.

Отиде до вратата и погледна през шпионката. В коридора стоеше висок, як мъж в началото на трийсетте, с рошава тъмна коса. Беше облечен с кожено яке, което бе твърде топло за сезона. Ръцете му бяха прибрани отзад.

На Ерик му се искаше да ги вижда, но въпреки това отвори.

Двамата впериха очи един в друг.

Мъжът в коридора погледна папките под мишницата на Ерик, после гипса и синините по лицето му. Ъгълчето на устните му се изви в усмивка.

Ерик протегна ръка за чека.

Усмивката на мъжа изчезна. Той бръкна в джоба на якето, извади чека и го подаде на Ерик.

— Папките — каза той.

Ерик разгъна чека и видя сумата. Наистина беше утроена. Заля го вълна на облекчение.

Връчи папките на мъжа, затвори вратата в лицето му и бързо заключи.

Всичко беше приключило.

Облегна се на вратата, замаян от радост. Състоянието му възлизаше на деветдесет милиона долара.