Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg]

Нашата радиостанция има нареждане по време на извънредното положение два пъти на ден да предава следното съобщение: «Наредбите на граждански закон 10-В-Е–3Е забраняват на частни лица по какъвто и да е начин да предприемат евтаназия към жертви на радиационно отравяне. Жертвите, подложени на облъчване, или тези, които считат, че са облъчени над критичната доза следва да се обърнат към най-близката станция за помощ на Зелена звезда, където член на градската магистратура е упълномощен да издава повиквателни mori vult111 на всеки, който по определен начин ще бъде признат за безнадежден, и ако пострадалият поиска евтаназия. Която и да е жертва на радиацията, който посегне на живота си по друг начин, освен предписания от закона, ще бъде признат за самоубиец и ще подложи на съмнение правата на своите наследници и изискванията за застраховките и другите придобивки, а също и на правото на помощ на жертвите на радиацията в съответствие със законодателството. Нещо повече, на всеки гражданин, който помага на такъв самоубиец, може да бъде предявено обвинение в убийство. Актът за радиационно бедствие санкционира евтаназията само в съответствие с надлежен законен процес. За сериозните случаи на радиационни заболявания е необходимо да се съобщава на станциите за бърза помощ на Зелената…»“

Зерчи така рязко изключи приемника, че счупи ключа. Той скочи от креслото и спря до прозореца, загледан надолу, към вътрешния двор, където тълпа бежанци обикаляше около набързо направените маси. Абатството, старото и новото, беше наводнено от хора от всички възрасти и съсловия, чиито къщи се бяха оказали в поразените райони. Абатът се постара бързо да реконструира закритите зони и предостави на бежанците достъп навсякъде, освен до монашеските спални. Надписът отвън на вратата беше свален, защото трябваше да нахранят, облекат и предоставят покрив на жените и децата.