Кантата за Лейбовиц [A Canticle for Leibowitz - bg]

— Отново се обожествяват кесарите…

— Да, домине?

— Да оставим това. Братята още ли са във вътрешния двор?

— Когато идвах, половината бяха още там. Да погледна ли?

— Да, а после се върнете. Трябва да ви кажа нещо, преди да се срещнем с тях.

Докато Джошуа отсъствуваше, абатът извади от сейфа в стената документите, касаещи плана „Quo peregrinate“.

— Прочетете краткото съдържание на плана — заповяда той на монаха, когато се върна. — Прегледайте списъка на организационните мерки и основните процедурни принципи. Трябва да ги изучите подробно, но това по-късно.

Докато Джошуа четеше, апаратът за свръзка забръмча.

— Преподобни отец Джетра Зерчи, абат, моля, — монотонно произнесе гласът на робота-оператор.

— Аз съм.

— Бърза телеграма от кардинал сър Ерик Хофстроф от Новия Рим. Сега няма наблизо никой от куриерите. Да ви я прочета ли?

— Да, четете. По-късно ще изпратя някой за копието.

— Текстът гласи: „Crex peregrinus erit. Quam primum est factum suscipiendum vobis, jussu SactaeSedis. Suscipite ergo operis patem prdini vestro propriam…“98

— Бихте ли прочели телеграмата в превод на югозападен.

Операторът го направи, нямаше нищо необичайно в телеграмата. Беше потвърждение на плана и заповед да се ускори изпълнението му.

— Потвърждавам получаването — съобщи роботът накрая. — Какъв ще бъде отговорът?

— Отговорът е такъв: „Eminentissimo Domino Eric cardinal Hoffstrall absuquitur Jethra Zerchius, AOL, Abbas. Ad has res disputandas iam coegi discessuros fraters ut hodie parati dimitti Roman prima aerisnave possint.“99 Край на текста.

— Повтарям: „Eminentissimo…“

— Не трябва. Това е всичко. Край.

Джошуа приключи с четенето. Той затвори папката и бавно вдигна очи.

— Готови ли сте да приемете кръста? — попита абатът.

— Аз… аз не съм сигурен, че разбрах всичко… — Монахът пребледня.

— Вчера ви зададох три въпроса. Сега искам отговор на тях.

— Искам да отлетя.

— Трябва да получа отговор и на другите два.

— Не съм съвсем уверен в призванието, домине.

— Послушайте, трябва да вземете решение. Макар да имате по-малък опит със звездолетите от някои други, само вие сте посветен в духовен сан. Някой трябва частично да бъде освободен от техническите проблеми, за да поеме пастирските и административни задължения. Казах ви, че участието в експедицията не означава напускане на ордена; просто групата ви ще бъде независима част от ордена, със свой духовен наставник. Разбира се, игуменът ще бъде избран с тайно гласуване от членовете на ордена, но вие сте най-предпочитаният кандидат, само ако чувствате призвание към духовен живот. Е, имате ли го или не? Това трябва да решите и то доста бързо.