Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
Нещо се движеше под мен. Някакъв мъж се прокрадваше между дърветата. От едната му китка висеше въже. Боже господи! И макар че бе пълнолуние, лицето му стоеше в сянка и не можех да видя кой е. Подмина, без да ме забележи.
Когато се изгуби от погледа ми, поех дъх. Спуснах се долу колкото мога по-тихо. Тръгнах през горичката към пътя. Щеше да ми отнеме известно време, но ако стигнех до него, можеше да спра някого. Тогава обаче се сетих колко рядко минават коли оттук. Май щеше да е по-добре да мина през гробището и да отида у Бил. Помислих си за гробището нощем, за убиеца, който ме търси, и потреперих.
Беше безпредметно да се паникьосвам още повече. Трябваше да се концентрирам върху тук и сега. Внимавах за всяка своя стъпка, движейки се бавно. Ако паднех, щеше да се чуе из тези шубраци и той щеше на минутата да ме погне.
Намерих мъртва котка на около десет метра югоизточно от дървото скривалище. Гърлото й бе зееща рана. На лунната светлина не можех да кажа какъв е бил цветът й, но тъмните петна около телцето определено бяха кръв. На метър и половина по-нататък, изминати предпазливо, намерих Буба. Или беше в безсъзнание, или мъртъв, при вампирите е трудно да се разбере. Но кол в сърцето му липсваше и главата му си бе все още на мястото, така че можех да се надявам просто да е изпаднал в безсъзнание. Досетих се, че вероятно някой му е донесъл упоена котка. Някой, който знае, че той ме надзирава, и е чул за склонността му към котешката кръв.
Чух звук зад мен, някой счупи съчка. Шмугнах се в сянката на най-близкото голямо дърво. Бях бясна. Бясна и изплашена. И се зачудих дали ще умра тази вечер.
Можеше и да нямам пушка, но разполагах с друго оръжие. Затворих очи и затърсих.
Неясна плетеница, червено, черно. Омраза.
Потрепнах, но трябваше да го направя. Това бе единствената ми защита. Освободих напълно съзнанието си.
Нахлуха образи, от които ми прилоша. Бях ужасена. Доун кара някой да я удари, след което установява, че той държи чорапогащника й, разтяга го между пръстите си и се приготвя да го стегне около шията й. Проблясък с Модет — гола и молеща за пощада. Жена, която никога не съм виждала, с гол гръб към мен, целия покрит в синини и следи от бичуване. А после и баба — моята баба — в нашата кухня, гневна и бореща се за живота си.
Бях парализирана от шока на видението и ужаса в него. Чии бяха тези мисли? Долавях образ на децата на Арлийн, играещи на пода в моята всекидневна. Видях себе си, но не приличах на себе си. На шията ми имаше големи дупки, изглеждах развратно, усмихвах се похотливо и докосвах неприлично бедрата си отвътре.
Бях в мислите на Рене Ление! Ето как ме виждаше Рене. Той беше луд. Сега разбрах защо никога не можех да прочета ясно мислите му, беше ги скътал в тайна дупка, тайно място в ума си, което пазеше разделено от съзнанието.
В момента оглеждаше някакъв силует зад дървото и се чудеше дали това са очертанията на жена.
Той ме виждаше!
Светкавично изчезнах оттам и се втурнах на запад към гробището. Не можех повече да чувам мислите му, понеже съзнанието ми бе съсредоточено в бягането, преодолявайки препятствия от дървета, храсти, паднали клони и малки ями, образували се от насъбралата се дъждовна вода. Краката ми препускаха, ръцете ми се движеха ритмично, а дишането ми звучеше като хриптене на гайда.
Изскочих от горичката и навлязох в гробището. Най-старата му част бе далеч на север, към къщата на Бил. Там бяха и най-добрите места за укритие. Запрескачах надгробните плочи, тези новите, които едва се показват от земята, и не стават за прикритие. Прекрачих гроба на баба, пръстта беше рохкава и все още липсваше камък. Убиецът й бе по петите ми. Колко глупаво — обърнах се да видя колко е близо и на лунната светлина ясно видях рошавата глава на Рене.
Спуснах се надолу към леката падина, после се втурнах нагоре към другия край на гробището. Когато прецених, че помежду ни има достатъчно големи надгробни плочи и статуи, се скрих зад висока гранитна колона, увенчана с кръст. Останах права, плътно прилепнала до студения твърд камък. Запуших с ръка устата си, за да сподавя усилията си да си поема дълбоко въздух. Успях да се успокоя достатъчно, за да се опитам да прочета мислите на Рене. Но те не бяха дори достатъчно смислени, за да бъдат разчетени. Само необуздан гняв. И тогава ме осени идея.
— Сестра ти Синди жива ли е още, Рене?
— Кучка! — изкрещя той.
В този момент ми стана ясно, че първата жертва бе сестра му. Тази, която харесвала вампири и която по думите на Арлийн той все още посещавал от време на време. Рене я бе убил — собствената си сестра, която работела като сервитьорка. Била с работната си униформа от кафетерията в болницата в розово и бяло, когато я удушил с копринените й чорапи. И правил секс с нея, след като издъхнала. „Толкова е пропаднала, че едва ли би имала нещо против собствения си брат“ — мислел си, доколкото въобще е бил в състояние да мисли. Всеки, който позволявал на вампир да прави това, заслужавал да умре. От срам скрил тялото й. Но останалите не бяха негова плът и кръв и нямало проблем да ги зареже ей така.