Мъртви преди мрак
- Автор: Харис Шарлейн
- Серия: Sookie Stackhouse #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Ганева-Морисън
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви преди мрак». Краткое содержание книги:
Суки Стакхаус е млада привлекателна жена, която живее в провинциално градче и работи като сервитьорка в местния бар. Това, което я отличава от другите хора, е дарбата й да „чува“ чуждите мисли. Тази способност е нейното проклятие. Съгражданите й я смятат за смахната, а любовният й живот е в пълен застой.
Тогава се появява привлекателният и загадъчен Бил Комптън. Суки не може да прочете мислите му, но усеща, че той е мъжът на мечтите й. Но Бил също носи своето проклятие — той е вампир. Въпреки че се опитва да заживее сред хората, той не може напълно да промени навиците си. Любовта им е обречена, но Суки решава да послуша гласа на сърцето.
Скоро обаче тя разбира, че не е лесно да обичаш някого, който е мъртъв преди мрак. Когато в градчето са извършени серия убийства, местните хора започват да подозират вампирите. Суки предчувства, че тя ще бъде следващата жертва на мистериозния убиец.
— Е! — рече тя, като се изправи и отново се оживи. — Госпожице Стакхаус, определено ще оживеете. Имате счупена ключица, две счупени ребра и счупен нос.
Божичко! Нищо чудно, че се чувствах толкова зле.
— Лицето и шията ви са сериозно контузени. Естествено, забелязали сте, че гърлото ви боли.
Опитвах се да си представя как ли изглеждам. Добре че нямах огледало подръка.
— Освен това имате сравнително по-малки наранявания и порязвания по ръцете и краката — усмихна се тя. — Стомахът и ходилата ви са наред.
Ха-ха-ха! Много смешно, няма що.
— Изписала съм ви болкоуспокояващи, така че просто се обадете на сестрата, когато започнете да се чувствате зле.
Някакъв посетител надникна през вратата зад нея. Тя се обърна и препречи гледката ми. Чух я да казва:
— Здравейте?
— Това стаята на Суки ли е?
— Да. Току-що приключих визитацията. Може да влезете.
Лекарката, чието име според табелката на престилката й бе Зонтаг, ме погледна въпросително. Успях леко да кимна, че съм съгласна.
Джей Би дьо Рон бавно се понесе към леглото ми. Изгледаше направо великолепно, като модел от корицата на любовен роман. Светлокестенявата му коса проблесна на светлината на луминесцентната лампа. Очите му бяха в абсолютно същия цвят. А тениската му без ръкави разкриваше такива мускули, все едно изваяни от скулптор. Гледаше ме, а доктор Зонтаг направо го изпиваше с поглед.
— Хей, Суки добре ли си?
Внимателно докосна бузата ми с пръст. Целуна ме по челото, там, където не бях ударена.
— Благодаря — прошепнах. — Ще се оправя. Запознай се с моята лекарка.
Джей Би извърна големите си очи към доктор Зонтаг, която буквално се препъна в собствените си крака, за да се представи.
— Докторите, които ми биеха ваксини, не бяха толкова красиви — каза Джей Би искрено и прямо.
— Не сте били на лекар от дете? — учуди се доктор Зонтаг.
— Никога не се разболявам — усмихна й се той. — Силен съм като вол.
И мозъкът му бе като на този вид. Но доктор Зонтаг вероятно имаше акъл за двама. Тя не успя да се сети за причина да се мотае все още наоколо, макар на излизане да погледна с копнеж през рамо.
Джей Би се приведе над мен и попита загрижено:
— Искаш ли да ти донеса нещо, Суки? Крекери или нещо друго?
Направо ми се приплака при мисълта да се опитвам да ям кракери.
— Не, благодаря — въздъхнах. — Лекарката е вдовица.
С Джей Би човек можеше да смени темата, без той да се зачуди защо.
— Майко мила! — възкликна удивен. — Тя е умна и неангажирана.
Повдигнах многозначително вежди.
— Смяташ, че трябва да я поканя да излезем? — Джей Би погледна замислено, доколкото подобно нещо му се удаваше. — Това може да се окаже добра идея — усмихна ми се, гледайки надолу. — Освен ако не пожелаеш ти да излезеш с мен, Суки. Винаги ще си номер едно за мен. Само ми дай знак с пръст и веднага ще дотичам.
Какъв сладур! И за миг не се хванах на предаността му. Но вярвах, че умее да накара една жена да се чувства добре, та дори да е абсолютно наясно като мен, че изглежда ужасно зле. Освен това се и чувствах зле. Къде бяха тези болкоуспокояващи? Опитах се да се усмихна на Джей Би.
— Боли те — рече той. — Ще повикам сестрата.
О, боже! Разстоянието до малкия бутон за сигнализиране изглеждаше все по-далеч и по-далеч, когато се опитах да раздвижа ръката си.
Когато тръгваше, ме целуна отново и каза:
— Ще отида да намеря твоята лекарка, Суки. По-добре да й задам няколко въпроса относно възстановяването ти.
Точно след като сестрата инжектира нещо в системата ми и аз с нетърпение очаквах болката да спре, вратата отново се отвори.
Влезе брат ми. Дълго стоя до леглото, загледан в лицето ми. Най-после се обади унило:
— Размених няколко думи с лекарката, преди да отиде до кафетерията с Джей Би. Осведоми ме за всичките ти контузии и наранявания — отдалечи се от мен, обърна се и се върна обратно. Продължи да стои вторачен в мен. — Изглеждаш ужасно.
— Благодаря — промълвих едва.
— О, да, гърлото ти. Забравих. — Започна да ме гали.
— Слушай, сестра ми, трябва да ти благодаря. Но ми стана гадно, че се застъпи за мен, когато ножът опря до кокал.
Ако бях в състояние, щях да го сритам. Застъпила съм се за него, божичко.
— Страшно съм ти задължен, сестра ми. Беше толкова глупаво от моя страна да си мисля, че Рене е добър приятел.
Предаден. Той се чувстваше предаден.
В този момент, за да стане картинката просто перфектна, влезе Арлийн. Не беше на себе си. Косата й приличаше на червено кълбо, нямаше никакъв грим, а дрехите й изглеждаха така, сякаш е сложила каквото й е попаднало пред очите. Никога не я бях виждала така. Винаги бе с накъдрена коса и крещящ грим.