Нежна завист
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- ISBN: 9542601875
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Короткие романтические романы
Электронная книга - «Нежна завист». Краткое содержание книги:
В такава компания е напълно нормално Алекс да се чувства зле. Лекарство за «болестта» й определено има — макар и в лицето на един много чаровен, много женен шеф…
Крадешком го погледнах. В очите му се четеше такава топлота, че бях готова отново да захленча.
— Какво ще каже Гейл? — попитах. Том сви рамене.
— Ти и Гейл… ние с Чарлз непрекъснато се караме, така е с всички братя и сестри. Сигурен съм, че ще се сдобрите. Освен това сам избирам приятелите си — засмя се той и забелязах как в ъгълчетата на очите му се появиха леки бръчки.
«Някога можеше да бъде мой», помислих си.
— Не мога да повярвам, че си издухала носа си в шала й.
Усмихнах се. Знаех, че би трябвало да се извиня, но нямах угризения, тя си го бе изпросила.
— Слушай — заговорих, преди да размисля, — имаш ли пет минути на разположение? Какво ще кажеш да пийнем чай?
Том погледна часовника си. Изглеждаше скъп.
— След час имам среща.
— Жалко — отвърнах съкрушена.
— Но ще я отложа. Почакай само секунда.
Извади мобилния си телефон, очевидно смутен, че носи нещо толкова модерно, и позвъни на секретарката си. Тя се опита да спори с него, но Том не прие възраженията й. Настроението ми вече бе малко по-добро. Може би бе супермазохистично, но копнеех да си поговоря с него. Без Гейл, Кийша, Елън или който и да било наблизо.
Отидох в тоалетната и се гримирах надве-натри. Резултатът не бе изумителен, но поне изглеждах прилично. Семплият черен костюм с панталон прикриваше грубоватата ми фигура и бе доста бохемски в съчетание с късата прическа. Точно сега не можех да се надявам на нещо по-добро.
— Зная едно кафене на ъгъла — въодушевено предложих.
— Кафене на ъгъла? Не ставай смешна — каза Том, — направих резервация в «Савой».
Двадесет минути по-късно седяхме на канапе с пъстра тапицерия, пред нас имаше поднос с малки сандвичи и сладки с крем и конфитюр, подредени на двуетажна поставка. Сервитьор, който се разтапяше от любезност, ни бе настанил точно за пет секунди, а колегата му ни бе налял «Лапсанг Сушонг». Господи, всички тези неща бяха толкова примамливи, а атмосферата бе накарала сърцето ми да замре още щом бях прекрачила прага.
«Късметлийка си, Гейл», помислих си със завист.
Пианистът подхвана блус, вероятно в чест на американските туристи сред клиентите. Звучеше посредствено, каквито бяха моите скулптури.
— Съжалявам, че се скарахме — предпазливо каза Том.
— Аз също — едва събрах смелост да отвърна, — наистина, защото не знаех, кълна се…
— Зная.
— Но се държах ужасно, не мога да отрека, че имам известна вина.
На гърлото ми заседна буца. О, не, мразя това, винаги се разплаквам, когато съм засрамена. Дори и да не съм в лошо настроение, срамът ме кара да хленча. Потиснах го. Не отново.
— Глупости — възрази Том, не по-малко смутен от мен. Може би защото бе от англичаните, които гледат на разговорите за чувства, извиненията и други подобни неща както шестгодишно дете на посещенията при зъболекар. — Постъпих като кръгъл идиот! Нима носиш отговорност за поведението на брат ми? Нима имам право да те уча как да живееш?
Прехапах език. Шеймъс! Господи, какво ли му е наговорила Гейл за мен?
— С Шеймъс…
Том вдигна ръка.
— Не ми дължиш обяснения, както казах, не е моя работа.
— Честна дума, той ми се нахвърли, не можах да го спра — тихо промълвих. — Излъга ме, че с брака му е свършено. Зная, че нямам оправдание, но се чувствах жалка. Затова бях толкова жестока с Елън. Мислех си, че никой мъж не ще ме пожелае.
Тридесет и втора глава
— Че никой мъж не ще те пожелае? — повтори Том като ударен от гръм. — Не ставай смешна.
Леко се усмихнах. Не исках да изпитва съжаление към мен.
— Как върви съвместният ви живот с Гейл? — попитах.
Нервно се раздвижи. Може би се боеше, че тя ще го изкорми само защото си е поговорил с мен.
— Добре. Бях… малко изненадан, когато се появи така внезапно.
— Много е красива — насърчих го да продължи.
— Така е — потвърди той. — Изключително привлекателна.
Е, за «изключително» не зная…
— Прекрасни коси — каза Том. — Невероятни очи, толкова големи. И е много нежна. Има изящни ръце.
«Добре, добре, разбрах».
— Когато излезем, всички мъже се заглеждат по нея.
— Не се и съмнявам — замислено отбелязах.
— Като че ли не харесва работата си. Иска да става писателка, а?
— Поне така твърди — отвърнах. О, по дяволите, този разговор ставаше все по-неприятен. Определено не желаех да говорим за мен, но нима бе по-добре да говорим за Гейл?
— Близки ли бяхте като по-малки?
— Почти колкото Маргарет Тачър и Артър Скар-джил.