Нежна завист

Месинговата камбанка на входната врата звънна. Надявах се посетителят да хвърли един поглед и да си тръгне, но се застоя, което означаваше, че трябва да отида, със зачервени очи и бузи, и да се опитам да приличам на човек. Във всички списания съветват читателите да следват инстинкта си, но не мисля, че би било уместно да извикам: «Върви на майната си».

Беше Том Дръмънд, облечен с друг костюм, черен, с класическа кройка. Носеше стилно куфарче. Леко разтвори устни — съвсем леко, — когато ме видя, но веднага си спомни за добрите маниери и си даде вид, че не забелязва нищо странно.

Вчера ме бе видял с майка ми, а сега имаше възможност да разбере как изглежда една истеричка. Бих искала да кажа, че вече не ми пукаше, но колкото и чудно да ви се струва, не бе така. Ужасно се засрамих, че ме завари в такъв вид.

Със сподавен вик се втурнах обратно към тоалетната.

— Алекс? — Топлият му глас отекна зад мен. — Алекс, добре ли си?

— Да — извиках в отговор, докато трескаво отстранявах остатъците от коректор и руж. «Господи, разменям кралство за флакон „Оптрекс“, кралство за флакон „Оптрекс“».

— Да не би с Гордън да сте скъсали?

— Не, разбира се, лудо влюбени сме, но това не те засяга — изкрещях, предадох се в неравностойната битка и отворих вратата. — Имам много работа, така че ела друг път.

— Хм. Тогава действай — подкани ме Том и огледа празния магазин.

Намръщих се.

— Предполагам, че си дошъл, за да ми кажеш, че няма да присъстваш на откриването на изложбата в неделя. И без това не съм предвидила място за още един.

— Дори за клиент, дошъл с цел голяма покупка? — шеговито попита Том. — Ще дойда, не съм се отказал. Държах да знаеш. Разбрах, че със сестра ти сте се скарали.

— Е, значи ще живеете заедно — казах аз, стараейки се гласът ми да не издаде гняв.

Том кимна. По дяволите, бе неустоим. «Мъж от класа», както би се изразила Кийша.

— Само докато тя си намери друга квартира. Но й казах, че ще удържа на обещанието, което съм ти дал.

— Хей, не съм те молила за услуга — сопнах се аз.

Изгледа ме намръщено.

— За бога, Алекс, тъкмо си помислих, че си станала малко по-разбрана.

— Ще бъда такава, каквато искам — изръмжах. Но изведнъж си спомних, че бе похарчил почти половината от спестяванията си заради мен, изчервих се и извърнах глава. — Можеш да дойдеш, ако желаеш.

Стоях с поглед, втренчен в пода, когато Том хвана ръката ми. Изненадващият допир на кожата му до моята ме наелектризира. Подскочих като фазан, чул изстрел на ловна пушка.

— Алекс, защо си толкова напрегната? — ласкаво попита той. — Познаваме се от години, не можем ли да бъдем приятели?

— Разбира се — промърморих, защото не смеех да кажа нищо друго. «Приятели? Защо? За да ме тормозите двамата с Гейл? Имам си достатъчно приятели, благодаря».