Червена лилия
- Автор: Робертс Нора
- Серия: in the garden #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червена лилия». Краткое содержание книги:
От векове голямата стара къща в покрайнините на Мемфис е обитавана от фамилията Харпър. Откакто се помнят всички, из коридорите й броди призракът на Печалната невеста, която пее приспивни песни нощем…
Хейли Филипс пристига в Мемфис с надеждата за ново начало за себе си и нероденото си дете. Не иска подаяния от далечната си роднина Роз, а само работа в процъфтяващия й градинарски център „В градината“. Намира дом, в който е заобиколена от красота и най-добрите приятели на света — сред тях е и Харпър, синът на Роз. За радост на младата жена, малката й дъщеричка Лили силно се привързва към него. Но фантазиите на Хейли за Харпър като нещо повече от приятел я изпълват с тревога…
Бои се, че ако се предаде на желанието, основите, които са поставили с него, ще рухнат. Особено когато започва да подозира, че чувствата й вече не са изцяло нейни. Проблясъци от миналото и поредица странни прояви я карат да повярва, че Печалната невеста е намерила начин да прониква в съзнанието и тялото й. Време е Невестата най-сетне да намери покой, за да може Хейли отново да опознае собственото си сърце и да реши дали е готова да го изложи на риск…
Поговориха за цветя и книги, за училище и уроци и най-сетне — за дългоочакваните сватбени планове.
— Сигурно Хейли вече ти е казала, че бихме искали да се венчаем тук, ако нямаш нищо против, мамо.
— Това очаквах да чуя. — Роз остави вилицата си. — В градината ли? Ще се молим времето да остане хубаво, но за всеки случай ще опънем тенти. Готова съм да се заема с цветята. Само ми дайте насоки. Предполагам, че ще искате лилии.
— Да, искам да нося букет от червени лилии.
— Тогава ще има само ярки цветове, никакви полутонове. Ще намеря добро съчетание. Знам, че не бихте желали нещо твърде официално. И тъй като ще бъде третата ни сватба за тази година, мисля, че лесно ще изгладим подробностите.
— Харпър, стой настрана — посъветва го Лоугън. — Не се вживявай твърде много. Казвай само: „Добре, харесва ми“, и ако ти предложат две възможности за избор, не се чувствай притиснат. Просто отговори, че и двете неща са страхотни, и остави на нея да реши.
— Мисли се за много забавен — сухо отбеляза Стела. — Ала няма да го сритам под масата, понеже има право.
— Защо всички се женят? — полюбопитства Гевин. — Сигурно жените са измислили това.
— Защото обичат да тормозят нас, мъжете — отвърна му Лоугън.
— Някой трябва да накара и тях да носят вратовръзки.
— Аз ще сложа вратовръзка — предложи Стела, — ако ти се качиш на високи токчета.
— Зная защо хората се женят — зачурулика Люк. — За да спят в едно легло и да си правят бебета. Вие с Мич ще имате ли бебе? — обърна се той към Роз.
— Вече сме изпълнили квотата си преди доста години. — Роз стана от масата. — Впрочем мисля, че е време вие, момчета, да помогнете на Дейвид да разчисти масата и да хапнете сладолед в кухнята.
— Добре. Рота, строй се! Ти също, редник. — Преди Хейли да се заеме с дъщеря си, Дейвид се приближи към високото столче на Лили и я повдигна. — Това, че си дребничка, не означава, че можеш да се измъкнеш. Обича да ми помага да слагаме съдовете в миялнята машина — каза той на Хейли. — Ще се справим.
— Трябва да поговоря с теб насаме за минута.
— Подредете съдовете на купчини, господа — нареди той и понесе Лили на ръце към кухнята. — Тук всичко ще е наред, не се безпокой.
— Не, не е това. Зная, че мога да разчитам на теб за Лили. Става дума за сватбата. Ще те помоля за нещо.
Дейвид свали Лили на пода и й даде чашка и лъжичка да си играе.
— Какво ще пожелаеш?
— Може би ще ти прозвучи странно, но мисля, че човек трябва да планира сватбеното си тържество така, че всичко в този ден да бъде най-доброто за него.
— Ако не в този ден, кога?
— Точно така. Надявам се, че ще се съгласиш ти да ме заведеш до олтара.
На лицето му се изписа изумление.
— Аз ли?
— Знам, че не си достатъчно възрастен, за да ми бъдеш баща, но това не е от значение за мен. Ти си един от най-добрите ми приятели, както и на Харпър. Всички сме като едно семейство. А в ден като този най-важно е семейството. Баща ми почина, а нямам кръвен роднина, когото да обичам колкото теб. Затова искам ти да вървиш с мен по пътеката и да ме предадеш на Харпър. Ще означава много за мен.
Очите му се премрежиха от сълзи, когато я прегърна.
— Това са най-милите думи, които съм чувал — промълви той с пресекващ глас.
— Ще го направиш ли?
— За мен ще бъде огромна чест. — Дейвид хвана ръцете й и целуна дланите й.
— Помислих, че ще ти се стори глупава идея.
— Нищо подобно. Толкова съм горд и поласкан. Ако не тръгнеш веднага, скъпа, ще се изложа пред войниците си.
— Аз също — разнежи се Хейли. — Добре, ще поговорим отново. — Приклекна и целуна Лили по челото, но детето не й обърна никакво внимание. — Бъди послушна.
— Знаеш ли, Хейли — каза замислено Дейвид, щом тя се спря на вратата. — Баща ти също би се гордял с теб.
Едва успя да кимне, преди да излезе.
Тя изтри сълзите, докато вървеше към приемната, откъдето звучаха гласове, и се спря, доловила гневния тон на Харпър.
— Идеята никак не ми харесва! Още по-малко фактът, че трите сте заговорничили без нас.
— Ах, тези жени! — възкликна Роз саркастично.
— Нямам заслуга за това, че сте жени — сопна се той в отговор. — Но за факта, че моята е бременна, имам. Отказвам да поемам рискове.
— Добре, разбирам те. Но какво възнамеряваш да правиш с нея през следващите седем-осем месеца, скъпи?
— Да я пазя.
— Трудно е да се спори с теб.
— Със спорове няма да стигнем доникъде — намеси се спокойно Мич. — Можем да обсъждаме и преговаряме безкрайно дълго, но едва ли ще постигнем пълно съгласие по всички въпроси. А трябва да вземем някои решения.