Червена лилия
- Автор: Робертс Нора
- Серия: in the garden #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червена лилия». Краткое содержание книги:
От векове голямата стара къща в покрайнините на Мемфис е обитавана от фамилията Харпър. Откакто се помнят всички, из коридорите й броди призракът на Печалната невеста, която пее приспивни песни нощем…
Хейли Филипс пристига в Мемфис с надеждата за ново начало за себе си и нероденото си дете. Не иска подаяния от далечната си роднина Роз, а само работа в процъфтяващия й градинарски център „В градината“. Намира дом, в който е заобиколена от красота и най-добрите приятели на света — сред тях е и Харпър, синът на Роз. За радост на младата жена, малката й дъщеричка Лили силно се привързва към него. Но фантазиите на Хейли за Харпър като нещо повече от приятел я изпълват с тревога…
Бои се, че ако се предаде на желанието, основите, които са поставили с него, ще рухнат. Особено когато започва да подозира, че чувствата й вече не са изцяло нейни. Проблясъци от миналото и поредица странни прояви я карат да повярва, че Печалната невеста е намерила начин да прониква в съзнанието и тялото й. Време е Невестата най-сетне да намери покой, за да може Хейли отново да опознае собственото си сърце и да реши дали е готова да го изложи на риск…
— Няма скоро да извадя кристалната си топка! — решително заяви Роз. — Във всеки случай не мисля, че и самата тя знае. Искам да кажа, че явно иска да я намерим, но има предвид гроба си. Ала не знаем къде е.
— Можем да бъдем сто процента сигурни, че се намира в имението Харпър — намеси се Стела.
— Не, не можем. Мич прави всичко възможно да открие сведения за смърт или погребение. Но не съществуват такива за нея.
— Била е погребана тайно — досети се Хейли. — Ала винаги е искала да узнаем какво й се е случило. Все още не се примирява. — Сви рамене и леко се усмихна. — Това е едно от нещата, в които съм сигурна. Ако е убита или се е самоубила в къщата, трябва да го разкрием.
— Детската стая все още е била използвана, когато съм се родила — заговори Роз.
— Спяла си там като бебе? — попита Хейли.
— Доколкото знам. Поне през първите няколко месеца, с бавачката. Баба ми не одобрявала това, баба Харпър. Явно тя я е ползвала само за гостна. Имала значително влияние над родителите ми и успяла да ги убеди да ме преместят на втория етаж. Моите деца никога не са спали в онази стая.
— Защо? — попита Хейли.
Роз замислено присви устни.
— Първо, не исках да бъдат далеч от мен. Освен това не ми харесваше атмосферата в нея. Имаше нещо, което не можех да обясня, но по онова време рядко се питах какво е.
— Мебелите за стаята на Лили бяха свалени оттам.
— Да. Когато Мейсън стана твърде голям, за да спи в детското креватче, всичко беше преместено горе. Превърнах стаята в склад за вещи на момчетата, които са престанали да използват. Етажът отдавна е необитаван. Поддръжката е твърде скъпа, а и имаме много повече място, отколкото ни е нужно. Все пак няколко пъти съм организирала приеми в балната зала.
— Никога не се бях качвала там — каза Хейли. — Струва ми се странно сега, когато се замисля, защото обичам да разглеждам стари къщи и да си представям някогашния им облик. Но през цялото време, откакто живея тук, не ми е хрумвало да отида горе.
— Права си, че е странно — рече Стела. — Момчетата можеха да тичат из цялата къща повече от година. Човек би помислил, че е неизбежно някога да ги открия там и да им се скарам. Но не мисля, че и те са ходили. Дори ако го бяха направили тайно, Люк със сигурност щеше да се разприказва.
— Мисля, че трябва да отидем. — Хейли погледна и двете. — Важно е.
— Тази вечер ли? — попита Стела.
— Не бих издържала да чакам. Това ме влудява.
— Щом решаваме да го направим, ще отидем всички заедно. Шестимата — каза Роз. — Без децата. Дейвид ще остане с тях долу. Трябва да си сигурна, Хейли. На този етап, изглежда, ти си най-близо до нея от всички нас.
— Сигурна съм. Но това не се отнася само за мен. — Усетила хладна тръпка, Хейли потърка ръцете си. — Чувствата й към Харпър са ужасно объркани. Обича го, когато вижда в него правнука на своето дете, а го мрази, защото е мъж от рода Харпър, с кръвта на Реджиналд. — Погледна Стела, а после Роз. — Тези противоречиви чувства са невероятно силни. Мисля, че близостта ни с Харпър ги прави още по-силни.
— Любов, секс, майчин инстинкт, отмъстителност, скръб. — Роз кимна. — И лудост.
— Неговите чувства към нея също са неясни — въздъхна Хейли. — Не знам дали това е от значение, но смятам, че на този етап е важно да имаме предвид всичко. Мисля, че най-сетне се приближаваме към края на цялата история.
— Дай боже! — въздъхна Стела.
— И аз искам да свърши и да се заема с плановете за сватбата си и за бебето. Да седя тук с вас двете и да говорим за музика, цветя и булчинската рокля, която ми се ще да нося. Снощи, преди онази случка, си представях дълга бяла рокля и цветя — призна Хейли. — Но мисля, че е изключено. — Сви рамене и докосна корема си. — Нямам право да бъда облечена в бяло.
— Скъпа. — Роз леко притисна ръката й. — Всяка булка има право да носи дълга бяла рокля.
Първо се нахраниха. Семейните вечери се бяха превърнали в ритуал, който събираше всички — възрастни и деца, заедно около украсената с цветя маса. Роз твърдеше, че тези неща са важни, и Хейли разбираше смисъла им.
„Това сме ние — сякаш искаха да кажат. — Ще си останем такива, каквито сме, въпреки всички неприятности. А може би благодарение на тях — дори по-силни“.
Хейли бе станала част от семейство. Имаше майка, сестра, любим, братя и приятели. Дете, обожавано от всички. И още едно, което след месеци щеше да се появи на бял свят.
Беше готова на всичко, за да запази това семейство здраво и сплотено.
Затова се хранеше с тях, участваше в разговорите и се опитваше да забрави тревогите, потапяйки се в безценния нормален живот.