Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Никол се отскубна от него и неистово разрови пръснатите по леглото платове. Накрая успя да метне на гърдите си парче плътен червен шифон.
— Тогава се откажи — изкрещя тя. — Няма да търпя да ме обиждаш.
Той стисна зъби и си напомни, че действията му са продиктувани единствено от необходимостта да я накара да млъкне, преди да е провалила напълно намеренията му да я предпази от скандала и преди да е наляла още масло в огъня на злонамерените слухове. Но още докато си казваше това, още докато я привличаше към себе си, за да я притисне към набъбналата си мъжественост, Ейдриън осъзна, че това извинение не е напълно искрено. Всъщност вече безкрайно се бе уморил от нейните игри и протести.
— Значи твоето търпение е по-голямо от моето. Предупреждавам те, Никол, аз се обиждам много бързо. — Той се усмихна мрачно и я целуна.
Никол се замята свирепо, опита се да го удари и почти успя. Ейдриън обаче хвана китките й и я събори върху камарата скъпи платове, покриващи леглото й.
— Виждам, че те боли. Защо не си признаеш, че си уязвима? Защо се опитваш да се бориш с мен? Защо ме караш да излизам от кожата си?
— Естествено, аз съм виновна за всичко — извика тя, но остана неподвижна, прикована по гръб на леглото от тежестта му. Краката му бяха между бедрата й.
Той не отговори. Не отговори с думи, но рязко дръпна червения шифон, който разделяше телата им. Никол се ококори и направи опит да се освободи, но той не я пусна, а продължи да я държи прикована към леглото.
Тя притихна и дълго време лежа неподвижна. Само голите й гърди се повдигаха тежко.
— Не можем ли да престанем с тези глупости? — попита той.
Погледът й бързо се стрелна от устните към очите му.
— Бъдещето ми е поставено на карта. Не мисля, че това са глупости!
— Нашето бъдеще е поставено на карта — отвърна той. — Нашето.
Никол отново се опита да го отблъсне и отново не успя.
— Как можеш да ми причиняваш това? — прошепна тя.
Погледът му се спусна към голите й гърди.
— Откажи се, Никол. Ти вече загуби. Приеми неизбежното. Приеми факта, че след няколко дни ще бъдеш моя съпруга.
Никол направи пореден безуспешен опит да се освободи от него. Знаеше, че й причинява болка, защото продължаваше все така силно да стиска китките й; усещаше, че твърдата му мъжественост се впива в слабините й и знаеше, че тя също усеща.
— Никога няма да го приема — извика Никол.
Искаше да й се изсмее, но не можа. Нямаше нищо забавно в това нейно твърдоглаво упорство. Само тя беше способна да разпали гнева му толкова лесно — разбрал го бе още от мига, в който я видя за пръв път.
— Никога няма да се вразумиш — каза той. По челото му бе избила пот. Водеше отчаяна борба със себе си, но напразно — копнежът му беше безмерен. Тялото му се разтрепери.
Погледите им бяха приковани един в друг. Ейдриън осъзна, че се поддава на надигналата се в него страст и в същия миг усети, че и нейната съпротива се пропуква. След още миг Никол затвори очи и изви снага нагоре към него.
Той без друго не се нуждаеше от окуражаване. Разтвори бедрата й с колене и впи устни в нейните. Целувката му я зашемети. Тя се повдигна жадно към него и потърси с устни езика му. Той безжалостно притисна слабини към нея.
Някой почука рязко на вратата.
Ейдриън мигновено скочи на крака и дръпна нагоре корсета на Никол. Тя го погледна с блеснали, премрежени от страст очи.
— Имаме посетител — прошепна той напрегнато и я издърпа да стане. Тялото й беше отпуснато като парцалена кукла. Ейдриън я разтърси и с облекчение видя, че погледът й се фокусира. Остави я и се отправи към вратата, като в движение натъпка ризата си в панталоните и си оправи вратовръзката. Отвори вратата точно в мига, в който се чу ново почукване.
Беше графинята. Въпреки любезната й усмивка Ейдриън не се и съмняваше, че не са успели да я заблудят.
— Здравейте, Ваша светлост. Помислих си, че мога да ви донеса нещо освежаващо, докато говорите с дъщеря ми.
— Колко съобразително — промърмори той и погледна Никол. Облечена в зелен халат, тя стоеше с гръб към тях и се взираше през високите прозорци. Независимо, че тялото му агонизираше, Ейдриън изпита облекчение от появата на графинята. В никой случай не бе смятал, че ще се самозабрави дотолкова.
Джейн постави подноса върху стъклената масичка. Известно време си разменяха любезности, после тя си тръгна, като остави вратата широко отворена. Ейдриън се обърна към годеницата си. Никол продължаваше да го гледа навъсено; очевидно в изминалите минути настроението й изобщо не се бе подобрило.
— Надявам се, че вече си напълно задоволен — подхвърли необмислено тя.