Венец от трева (Част III: Омразата)

Сред кандидатите на изборите имаше още две предпочитани от Сула имена. Най-напред някогашният легат на Помпей Страбон Гней Октавий Рузон, който твърдо го подкрепяше и се обявяваше в полза на традицията; нищо чудно да се подчиняваше и на нареждания от страна на някогашния си началник Помпей. Вторият многообещаващ кандидат беше Публий Сервилий Вация — вярно не от патрицианската фамилия на Сервилиите, но все пак знатен сенатор, с голямо име сред първата класа. Допълнително предимство за него беше успешната му военна кариера; за римляните това винаги е било от значение.

И все пак имаше един четвърти кандидат, който силно тревожеше Сула, най-вече защото имаше големи шансове да се хареса на събратята си от богатите обществени слоеве. Въпросният човек имаше всички качества за консул, а освен това никой не можеше да го подозира в заговорничене срещу сенаторите или в пренебрежително отношение спрямо конниците. В крайна сметка Луций Корнелий Цина беше патриций, принадлежеше не по-малко от Сула на славната фамилия на Корнелиите, беше женен за една от богатите дъщери на Аниите, радваше се на голям авторитет и като пълководец, и като адвокат и оратор. Сула обаче знаеше, че по някакъв начин Цина е влязъл в близки отношения с Гай Марий — най-вероятно, защото Марий го е купил. Подобно на много други сенатори и той бе познал финансови затруднения, свързани с войната, но когато дойде бреме да се броят длъжниците в Сената, се оказа същински богаташ. „Да, купен — разсъждаваше мрачно Сула. — Какъв хитрец е този Гай Марий! Естествено, че го е подкупил. Та нали Цина трябваше да съди младия Марий за убийството на Катон Консул.“ При нормални обстоятелства Цина едва ли можеше да се подкупи — още една причина гражданите от първата класа да гласуват за него. Но времената бяха лоши, а един разоряващ се сенатор мисли най-вече да осигури бъдещето на синовете си, както и собствената си кариера. Дори да се е гордеел с принципите си, такъв човек лесно би се продал. Още повече, че сделката не го задължава да промени политическото си мислене.

Сякаш наближаващите избори не бяха достатъчна грижа за Сула, той все повече се убеждаваше, че армията не желае да стои в Рим. Войниците изгаряха от нетърпение да се отправят на изток, за да победят Митридат. Малцина можеха да проумеят истинските мотиви на пълководеца си да ги държи толкова време в града, където не ставаше нищо интересно за тях. А и на римляните започваше да им идва до гуша от легионите; не че войниците не бяха повече канени на безплатни вечери, безплатни квартири и безплатен разврат. По-скоро се засилваше съпротивата на онези, които от самото начало бяха против нахлуването им в града. Нелюбезните римляни ставаха все по-дръзки и често се случваше минаващите патрули да отнесат съдържанието на нечие нощно гърне.