Без шанс за разпознаване

Обгорялата част от гората поразяваше с вида си — приличаше на раково образувание. Болд вървеше натам, широко отворил очи, готови да съзрат и най-минималното доказателство за човешко присъствие. Подпалвачът беше преминал през този район и независимо че след него бяха шарили пожарникари, медици и полицаи, Болд допускаше възможността, вероятността, нещичко, някакво доказателство да е останало, както винаги се оказваше в такива случаи.

Обиколи няколко пъти, но не откри нищо — нито в района на пожара, нито наоколо, обаче въображението му започна да си представя как убиецът се крие тук. В същото време се движеше към мисления център, описвайки кръгове с все по-намаляващ радиус — също като годишните кръгове по пъновете на отсечените дървета. В центъра на района, представляващ кръг с диаметър около четири метра, засипан със сиво-бяла пепел, се издигаха две дървета, останали незасегнати, само с едва обгоряла кора — издигаха се на височина между три и седем метра. Докато правеше огледа, Болд оцени гениалността на извършеното — подпалвачът беше изгорил всички и всякакви доказателства за присъствието му заедно с Бранслонович на това място. Превъзходно свършена работа. Още едно потвърждение, помисли си сержантът, за предварителна подготовка, за предумисъл. Не искаше такъв силен враг, би предпочел един невеж, спонтанен, мятащ се между грешките си социопат, абсолютно немарлив към евентуалните улики и доказателства, които би оставил след себе си.

Навличайки кожата на намеренията и мотивите на подпалвача — подобна стъпка беше много важна за всяко едно разследване — Болд се замята ту наляво, ту надясно, на една страна, на друга страна в опит да открие място, откъдето се вижда най-добре собствената му къща. Виждаше единствено шосе „Фини“ и чуваше шума от трафика около „Грийнууд“. Погледна нагоре.

Това просто движение предизвика у него прилив на мисли и чувства, които му вдъхнаха абсолютна сигурност, че подпалвачът е бил покатерен на едно от дърветата. Бранслонович се е оказала под него и той я е поразил. Долните клони на двете дървета бяха покрити със сажди. Болд направи подробен оглед и на двете дървета — клоните на по-близкото до него дърво бяха ниско разположени и нагъсто един до друг — беше лесно човек да се покатери на голяма височина. Болд точно това и направи. С разположението си клоните наподобяваха стъпала на истинска стълба. Да пази равновесие се оказа мъчително изпитание за него — заради понаедрялата му фигура. След всеки изкачен клон гледката ставаше все по-добра. Ръцете и дрехите му станаха целите в сажди. Вече преодоля три метра… четири метра… пет метра… И все още не се виждаше вторият етаж на къщата му. Покатери се на още едно клонче, и още едно — успявайки все още да потиска страха си от височината, само леко му се виеше свят и стомахът му се бунтуваше. Докато се катереше, нито за миг не погледна надолу, гледаше само надалеч. И изведнъж на около половин километър разстояние съзря покрива на собствената си къща. Тази гледка като че го зареди с допълнителна енергия. Смени фокуса на погледа си, търсейки следващия клон, и точно пред очите си видя прясно издълбани букви и цифри, непокрити от саждите: „дАн 3:94“.