Без шанс за разпознаване
- Автор: Пирсон Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Нешкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Без шанс за разпознаване». Краткое содержание книги:
Гарман, който се беше приближил до тях, каза:
— Появата на жена ти най-вероятно е осуетила плановете на подпалвача.
Болд не се чувстваше комфортно в присъствието на Гарман. Сержантът промърмори нещо в отговор, но никой не разбра какво точно каза.
Лофгрийн веднага направи заключение в типичен стил:
— Това може да обясни откриването на отпечатъците и помага да се разбере отсъствието на запалително вещество.
— Но не обяснява това, което се случи в гората — противопостави им се Болд.
Детектив по палежите Нийл Бейън отбеляза:
— А би могло! Не знаем кой е бил там, да приемем засега, че е самият подпалвач, застанал да чака и наблюдава. Защо да не е чакал удобен момент да се върне и да подготви къщата за взривяване? Да си довърши работата.
На Болд му се прииска всички да напуснат къщата му, иначе той щеше да излезе. Искаше му се да остане на спокойствие и тишина. Бранслонович беше мъртва, Роби беше в спешното отделение, с оперирана челюст. Нямаше доказателство, че къщата му е била заредена с гориво. Искаха от него да повярва, че подпалвачът беше отишъл в онази гора, за да наблюдава кога ще му се отдаде случай да се върне и да си довърши работата. Не му харесваше всичко това.
Шосвиц поиска да се видят в офиса му рано сутринта. Болд се притесни дали няма да му отнемат случая — случай, с който той не беше искал отначало да се заема, но в който вече се чувстваше лично замесен, за да го прехвърлят на някой друг. Тридесет минути по-късно и последният от среднощните му посетители прекрачи прага на предната врата на къщата. Болд заключи след тях и се обади в къщата на Уили и Сюзан, където се намираше Лиз, и ги събуди. Половин час разказва на жена си какво се беше случило, доколкото му беше възможно да го опише и изрази. Усещаше се притеснен и засрамен заради това, което беше причинил на семейството си. Тя му каза, че децата спят и че ще остане у Сюзан.
Болд й промълви тихо:
— Мисля, че ще е най-добре да отидеш на вилата.
— Искаш да кажеш, тримата да отидем на вилата.
— Да.
— Ти ме плашиш.
— Съжалявам.
Беше си приготвил всякакви отговори, с които да я утеши и успокои. През годините на службата му в полицията досега бяха имали късмет, че нищо подобно не им се беше случвало. Усети, че му се иска да сподели с Лиз гледката на горящата Бранслонович — защото това беше единственият начин да й обясни съвсем точно какво се беше случило — не за да я изплаши още повече, а защото имаше нужда да разкаже на някого, имаше нужда да излее поне част от гнева и страха, които насилствената смърт беше надигнала у него. Беше я видял как танцува — жълта, синя, след това бяла. Беше чул онзи неин вик.
— Там ли си още? — попита тя.
— Аха. Тук съм.
— Искаш ли да дойдеш? Да спиш при мен? Настаниха ме в стаята им за гости.
Съпругата му го канеше да спи при нея, да я вземе в прегръдките си, да я успокои. Това му стигаше. И й го каза.
— Но ще останеш там — каза тя.
— Не бих могъл да заспя даже и да се опитам. Ще отида в полицията, ще се опитам да помисля отново.
Искаше отново да погледне последното писмо, което беше получил Гарман.
— Бих предпочела да се отърва от къщата, разбираш ли ме? Бих искала… сериозно го мисля! Иска ми се да беше подпалил къщата и да ни остави на мира.
Болд запази мълчание и остана така известно време.
— Много добре разбирам какво значи това твое мълчание. Искаш да ми кажеш, че той не иска къщата, а теб. — Тя въздъхна. — О, господи…
— Нищо не съм казал.
— Той иска теб. Така ли е?
— Не знаем какво иска. Не знаем кой е. Знаем съвсем малко.
— Да не е някой, когото си отстранил някога?
— Съмнявам се.