Прокрадващ се в сенките

Гърлото ми дращеше, по шията си все още усещах пръстите на Муха.

— Така си и помислихме — изсумтя един от стражниците.

— Гарет, ти, кучи сине, за какъв мрак си тук? — изрева Фраго, навъсено изучавайки измъчената ми персона. Явно бях успял да съсипя настроението му за седмица напред. — А ако не бяхме се появили?

— Историята щеше да приключи много печално — измърморих аз.

Мразя, когато ми крещят, особено след като развихрил се Див едва не ме е удушил.

— Не само за теб! — изрева пак Фраго. — Кралят после жив ще ме одере!

— Как разбрахте, че съм тук? — озадачено попитах аз.

— Ами всъщност не знаехме — изсумтя малко по-спокойно баронът и седна на една от табуретките, на които стъпваха, когато трябваше да вземат книга от по-горните рафтове.

На мен, естествено, не ми предложиха да седна, но в моето състояние не ми беше до благороднически етикет, така че придърпах втората табуретка, стояща точно до първата, и седнах срещу барона. До нас останаха само Чесновчо и другия, който му помагаше да ме изправят. Останалите стражници взеха фенери и плъзнаха из библиотеката да проверят има ли още някой скрит в тъмнината. Излишни усилия, по мое мнение. Не мислех, че ще има още някой.

— Всъщност не знаехме — повтори баронът и хвърли поглед към Чесновчо. — Джиг, отиди се поразходи.

— Както кажете, милорд — Джиг и другият стражник се отправиха след останалите към вътрешността на библиотеката.

— Ето този покойник търсехме — баронът презрително посочи с пръст трупа на Муха. — Отдавна го търсим. Той е от Дивите. Дезертьор и кралски изменник. Него и Дивите го търсеха, но на нас ни провървя повече. Една птичка ни прошепна, че е в Кралската библиотека, затова и дойдохме, да го хванем. Така че срещата с теб наистина много ме изненада.

— Мен не по-малко.

Ами да, щом е кралски изменник — а всички дезертьори на Дивите попадаха в тази категория — изобщо не е изненада, че самият Фраго е решил да вземе участие в издирването му. И Муха имаше късмет, че получи стрела в гърба. Ако го бяха хванали Дивите, нямаше толкова лесно да си отиде от този свят.

— Така че ще повторя въпроса си. Какво правиш тук, Гарет?

— Какво правя тук ли? Дойдох да видя един стар приятел.

— И къде е приятелят ти?

— Мъртъв е.

— Разказвай.

И аз му разказах. Половината подробности се наложи да пропусна. За Господаря и неговите слуги не казах нито дума, както и че бях виждал някои от убийците преди тази нощ.

— Може да се каже, че ти е провървяло, крадецо — усмихна се баронът, след като изслуша моята история.

Той, както виждах, и досега не можеше да понася присъствието ми. То го вбесяваше. Както котката се вбесява от мишка, която бяга покрай нея, а тя няма никаква възможност да я хване, в противен случай господарят ще я накаже сурово.