Под напрежение

Дъждът не намаляваше. Светкавица разцепи небето. Уин стигна до колата и отвори задната врата. Майрън се качи и се премести на мястото зад пътника до шофьора. И с изненада установи, че предните две места са заети от Билингс и Блейкли.

— Това ли са местните ни помощници?

— Че има ли някой по-подходящ? — захили се Уин.

Вътре вонеше на стар бонг за хашиш.

— Братовчедът Уин каза, че искате да стигнете до имението на Уайър — каза шофиращият близнак.

— Ти кой от двамата беше? — попита Майрън.

— Билингс — отвърна му обидено хлапакът.

— А аз съм Блейкли.

— Пардон.

— Откакто се помним, всяко лято с Блейкли сме задължително на острова. Понякога е адска скука.

— Не стигат момичетата — добави Блейкли.

— Точно казано — потвърди Билингс. И подкара. По пътя не срещнаха друга кола. — Миналата година пускахме злобни клюки по адрес на по-грозните чуждестранни детски бавачки.

— Че да ги уволнят — поясни Блейкли.

— Абсолютно.

— Тукашните майки не щат сами да се грижат за рожбите си!

— Опазил ги господ!

— Което налага да наемат нови детегледачки.

— Които понякога се оказват по-красиви от изгонените.

— Схващаш ли хитростта на замисъла ни?

Майрън хвърли поглед на Уин, който само се изхили.

— Да кажем, че схващам.

— Но така или иначе, скуката е голяма — продължи Блейкли.

— Тъпизъм на квадрат — добави Билингс.

— Досада.

— До гуша.

— Направо да пукнеш. А и, честно казано, никой не е сигурен дали Гейбриъл Уайър изобщо живее в онова имение.

— Ние поне никога не сме го видели.

— Хем съвсем близо до къщата ходихме.

— Пипнахме я дори.

Блейкли се извърна и хвърли бляскава усмивка на Майрън.

— Щото прекарваме мацките си оттук. Уведомяваме ги, че къщата е собственост на Гейбриъл Уайър и че се охранява плътно.

— Понеже опасността действа възбуждащо.

— В смисъл, че като кажеш на мацето колко е опасно, гащите й направо се стапят, нали ме разбираш?

Майрън пак хвърли поглед на Уин. А Уин продължаваше да се хили.

— Да речем, че разбирам — повтори Майрън.

— То не стана веднага — поясни Билингс. — По метода „проба — грешка“ успяхме по някое време да открием пътека, по която се стига безопасно до плажа пред къщата на Уайър.