Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
Спря за секунда под опашката на гълфстрийма, след което отиде до края на дясното крило, наслаждавайки се на променящата се при движението му перспектива. В края си крилата се извиваха нагоре — в онези израстъци, които наричаха „крилца“. Спря за миг да се възхити на дясното крилце, смелата извивка издигаше хоризонталното крило във вертикална посока — елемент, който намаляваше аеродинамичния дрейф на самолета и понижаваше разхода му на гориво. Крилцето бе боядисано в синьо, също като целия самолет, но в предната му част, върху т.нар. атакуващ ръб се виждаше петно, което изглеждаше малко по-тъмно.
„Защо е така?“
Самолетите, големи и скъпи като гълфстрийма, се боядисваха или пребоядисваха изцяло при специални условия. Ала под оранжевата светлина на натриевите прожектори се виждаше, че пространство, дълго около трийсет сантиметра от предната част на крилцето бе по-тъмно.
„Трябва да е било заради удар от птица, или някакъв друг ремонт“ — помисли си спокойно Мак и се обърна да си върви. Но изведнъж спря и се върна под крилцето, вторачи се напрегнато в него, ала не можеше да го достигне поради височината.
В една от нишите на хангара имаше стълбичка и той я извади, за да огледа мястото по-отблизо. Разликата в цвета на боята бе едва доловима. Нищо чудно, че не я бяха забелязали, когато преди няколко дни оглеждаха самолета за някакви повреди. Не можеше обаче да бъде сигурен дали това бе издайнически знак за извършен ремонт, или просто калпава бояджийска работа.
Прокара леко пръсти по петното, търсеше остър ръб, който би издал замаскирането на ремонтирана част преди боядисването й. Не усети нищо необичайно, но зърна една лека неравност, сякаш някакво хлътване бе ремонтирано не съвсем качествено.
Огледа се, установи с облекчение, че никой не го наблюдава, след което върна стълбичката на мястото й.
„Да предположим, че са се върнали в понеделник с повреда, след като са закачили онзи албатрос. Възможно ли е да са ремонтирали крилото тайно и без да кажат на никого? Според договора ни трябва да докладват.“ Мак се качи в гълфстрийма и потърси дневника за поддържането и ремонтите, но в него не бе отбелязано нищо за ремонт на крилцето.
Помисли си за мениджъра от „Юниуейв“, който ръководеше изпитателната полетна програма. Реши, че той е напълно способен да прикрие нещо по-дребно, за да си спести писмената работа. А такава можеше да предизвика дори един сблъсък с птица.
„Но дори ние самите не подозирахме вероятността да има сблъсък, докато не разгледахме онези радарни записи, припомни си Мак. Защо ще го прави той?“
Мак излезе от кабината на гълфстрийма и огледа отново самолета от пода на хангара. Потръпна, като си спомни как като млад офицер сам бе помагал на по-старшите командири да минимизират големи повреди по самолетите. Нямаше значение, че прикриването бе широко разпространена практика, чиято цел бе да не се навреди на статистиката на безопасността на полетите или да се постави в неудобно положение дадено командване; винаги бе знаел, че това е погрешно, ако не и престъпно. Понякога това означаваше само екипите по поддържането да работят няколко нощи, за да ремонтират някоя вдлъбнатина в крилото, вместо да докладват официално, ала понякога се налагаше цяла ескадрила да работи тайно месеци наред, за да не достигне цената на инцидента милион долара и по този начин той да влезе в категорията „Клас А“, което бе най-тежкото ниво. Възможността „Юниуейв“ да са сторили същото, за да избегнат проблеми с договора си, предизвика ледени тръпки по гърба му. А още по-обезпокоителна бе мисълта, че красивият двумоторен реактивен самолет, който стоеше пред него, би могъл да причини гибелта на граждански водосамолет, а да не съобщят истината дори на самия него.
На две мили оттам Бен Коул паркира колата си пред любимия си мексикански ресторант в Спенърд, излезе и заключи вратите, докато в същото време една черна камионетка, която бе забелязал и преди, спря на същия паркинг, на няколко коли от него. Усети ледена тръпка, като осъзна, че бе виждал същото возило в огледалцето си за обратно виждане, откакто бе напуснал базата.
Вратите й бяха затворени, стъклата — тъмни.
Бен тръгна към входната врата на ресторанта, опитваше се да намери някакво обяснение. Спря пред вратата и се обърна, очакваше да види някакво раздвижване около камионетката.