Не пречете на палача

— Правилно говориш — кимна одобрително Гордеев. — Един от специалистите, работещи в тази лаборатория, на времето вежливо бил „помолен“ да се пенсионира във връзка с шестдесетгодишнината си. Умът ми не го побира как са могли да го изпуснат, как са изпращали в пенсия такива специалисти. Би трябвало да ги задържат с всички сили, че не дай Боже, нещо някъде да изтече, мозъците в лагера на противника да изтекат. Но там очевидно са се играли някакви игрички около преподреждането на кадрите, на някого му е потрябвала неговата длъжност, свой човек са устройвали или някакви сметки са си разчиствали — с други думи, изхвърлили човека. А нашият експертно криминален център го прибра. Ние не сме горделиви — и древен старец ще ни влезе в работа, ако има знания, а пък един шестдесетгодишен мъж направо за млад го смятаме. През деветдесета година някаква уважавана дамичка посегна на живота си и у нея намериха таблетки, които естествено изпратиха за експертиза. Точно тогава точи специалист ги разпозна. „Наша е — каза, — идеята, а изпълнението не е наше, но е много добро.“ И формулата възстанови по памет и технологията. Казвам ни — съкровище, а не просто експерт.

— Той ли провери и таблетките на Юрцев? — с надежда попита Настя.

— Не, Настя, тук на нас с теб не ни провървя — разпери ръце полковник Гордеев. — Спомина се старецът. Макар че какъв старец беше той? През осемдесет и осма, когато дойде при пас, беше на шестдесет, а умря миналата година. Пресметни на колко е бил. Но записките му, разбира се, са запазени. Ето че възниква въпросът как тези таблетки са попаднали у Юрцев?