Опасно хоби
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #13
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-008-8
- Переводчик: Венета Козарева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно хоби». Краткое содержание книги:
През юли осем часът не е вечер. Саша намери компанията играчи на същото място. Цакаха картите. Като го видяха, сякаш се зарадваха, че ще се разнообразят. Освободиха бързо средата на масата и Саша внимателно нареди снимките като игрални карти. Моля! — даде знак с ръка.
Отначало мъжете ги гледаха, без да ги пипат, после започнаха да ги вземат една по една и да си ги предават помежду. Само Василий Василиевич скучаеше видимо.
— Какво ще кажете? — попита най-накрая Турецки, когато любопитството на играчите бе удовлетворено.
— Не са тези — лениво отвърна Василий.
— Сигурен ли си?
— Ахъ. Единият от моите беше с ей такъв нос — той сякаш се закани на себе си с юмрук, — като на боксьор, сплескан. А на тия носовете им гърбави. На другия пък олисялото чак дотук — и посочи с пръст почти върха на темето си.
— Двамата бяха с небръснати вратове и нямаха бради като тези.
— Имате страшно око — похвали го Турецки и това се хареса на човека.
— Вярно — поде съседът, — Вася има око-нивелир. Нали е дограмаджия.
— Ами на ръст? — продължи Турецки.
— На ръст ли? — Човекът стана и прецени по себе си. — Бе по-високи от мен. О! — Той направи характерния жест, който сигурно у всички мъже в Русия означава едно: бутилка. — Към двайсет санта. Към сто и осемдесет ще иде.
— Браво, Вася! — възхити се същият съсед. — Ти си роден за ченге!
— Ами!
— Добре, момчета, благодаря за помощта — събра Саша снимките в плика и се надигна. — И още една молба, ако разрешите.
— Казвай, началник — разреши поласканият Вася.
— Може ли да оставя колата си тук до сутринта?
— Имаш ли пискало?
— Не — Турецки се засмя, — спи си спокойно.
— Да спи тогава, ще я наглеждаме, ако нещо. Сбогом!
Край. Работата е свършена. Остават само приятните неща. Но беседата с Бай така го изтощи, че вече решително не искаше удоволствия. Дори малко или много изтънчени. Искаше да се прибере вкъщи. В нажежения и непроветрен апартамент. При празния хладилник и безмълвния телефон.
Има още чай. И захар. Напълно достатъчно за лека вечеря. Още не му се е смлял обедът. Но може да купи някоя и друга бутилка, не пречи. Най-добре две студени бири. Решено.
Саша направи кръг, за да скрие следите, после премина бързо през съседния двор, огледа се за опашка. Купи на изхода две бутилки „Бавария“ от будката — като ще пирува, да пирува — и буквално притича в двора и входа си. Чисто. Няма никой.
Той хвърли якето, мина през стаята, пусна телевизора и като рухна на дивана, отвори двете бири една с друга и веднага пъхна в устата си изригващото с горчива пяна гърло на едната. Спомни си как ловко отваряше шишетата Андрей, с два пръста. Опасен човек… Интересно, какво може да е сложил?…
Не се питаше да ходи ли на гости, или да не ходи. А не искаше да си кани „момичето“, тя щеше веднага да се съгласи. Просто тук бе неговият дом и това решава всичко. Както се казва във фолклора, мъжът ходи настрана. А сега не искаше „да ходи“. Освен всичко друго, такова кръшкане го караше да поема нови задължения, които бездруго не са му малко.
Карина, естествено, ще се обиди, но може и да го разбере. Да звънне на Грязнов? Нали чака резултат. И Костя чака. Но с Костя е по-лесно: утре сутринта му предстои подробен доклад. Ако му докладва сега, какво ще остане за утре? Или да остави нощта за размисъл на началника? Не, ще му каже, че всичко е наред, защото иначе няма да заспи.
Саша допи бирата и отиде до телефона.
Раздаде се продължително пиукане, а после, както и се очакваше, въпрос:
— Е?
Саша се усмихна: