Опасно хоби

Пръв се надигна от мястото си съдебният експерт Миронов.

Подражавайки на Меркулов по краткост, с което учуди Турецки, защото го познаваше като голям досадник, той съобщи, че според резултатите от аутопсията Константиниди не е починал от черепно-мозъчна травма, а от разкъсване на шийните прешлени.

Присъстващите се спогледаха. Саша си спомни как там, в дома на „Староконюшени“, следвайки разсъжденията на Романова, демонстрира плавно полета и падането на старческото тяло, удара в часовника, благодарение на който той е паднал на земята и парчетата от счупеното дебело стъкло са порязвали тила на Константиниди. Картината бе повече от ясна. И ето ново двайсет!

— Да!… — проточи Романова с неприятен глас. — А беше толкова красива картинката, която се представяхме, нали, Саша? — Меркулов само измърмори на забележката.

— Сергей Виталиевич, какво ще съобщите? — Той погледна към Полунин. — Моля ви, не ставайте, не сте при генерал…

Полунин заразказва как са минали разпитите на съкооператорите. Обърна особено внимание на апартаментите под и над Константиниди. Според него странно е, че точно в петък и в единия, и в другия практически до обед е имало хора, но не са чули никакъв шум. Още по-малко грохот, който трябва да се получи при падането на такъв голям часовник. Казват, че у стареца винаги е било тихо. Само през ден, когато идвала домашната прислужница на Георгий Георгиевич, бръмчала прахосмукачката. Това бил единственият шум у тях. После, като погледна в следствените документи и най-вече в заключението на криминалната експертиза, Полунин допълни, че в дома на Константиниди са намерени потно-мастни следи от пръсти и от капилярни шарки от мускула на дланта. Отпечатъците са много, но повечето се нуждаят от идентификация. Засега са определени само тези на стопанина. Върху килима е открита интересна следа от подметка. Точно такива следи са открити и в стенния гардероб в антрето. Анализът показва, че съвпадат микрочастиците пясък и глина, оставени от тези стъпки. Може да се предположи, че собственикът на обувките някъде е нагазил и здравата се е изцапал. Не е изключено тези обувки да принадлежат на предполагаемия убиец. Тоест той е могъл да се скрие в гардероба в антрето и като избере подходящо време, да излезе от укритието си. А после?… Възможни са различни варианти. Убиецът е познавал стопанина на жилището. Появата му не е предизвикала учудване у потърпевшия, съседите не са чули викове. Но престъпникът е могъл и да нападне неочаквано. Тогава пак са изключени викове. Сега за часовника. Съобщението на Миронов като че ли напълно разрушава стройната картина на механизма на убийството. Сега трябва да се мисли и буквално да се проверява и пресмята отначало. За целта трябва да се отиде в апартамента, където от петък дежури безуспешно нашата засада: не е имало никакви позвънявания или неканени гости. Впрочем във всички стаи са открити идентични следи от обувки, особено много са в кухнята: линолеумът на пода ни даде отлични и много характерни следи. Убийството може да се разкрие само когато се намерят тези обувки.