Отписаният

— Като че ли… И тъй, искам да знам кой и как ни разкри — нас и ролята, която играем? Съдя за това по подбора на целите, на мишените, така да го наречем, ако никой не възразява…

— Ако можехме да разберем закономерността, по която той избира всеки следващ — каза Кирил. — Започна със Салуцки. А защо?

— Сетне бяха убити Руслан Садуев и телохранителя на турския премиер — обади се Аркадий Сазонов, помощникът на министъра на правосъдието, който до този момент мълчеше. — От Главна прокуратура научих, че стрелецът е един и същ.

— Обидно е, че се е отвлякъл… — въздъхна престорено Кирил. — Някакъв си турчин, някакъв украинец… Да не би за него да сме второразредни?

— Това ще го кажеш на панихидата ми — не обърна внимание Макс. — Вместо некролог. И тъй, за кого е добре дошло това? Какво мисли Серж?

— Нефтът. — Горюнов повдигна рамене. — Чечня. Какво друго? Може някой наистина да иска като Володя Улянов нефтопроводът да мине по друг път. Но ако е Тягунов, едва ли. На него не му дреме за тия работи.

— Ами да — кимна Макс. — Нали уби телохранителя на турския премиер. Казват, че оня бил доверено лице. Така че нещата не съвпадат. Убива и тези, и онези.

— Кой ти каза, че турчинът е от този списък? — попита Кирил.

— Аз — кимна Аркадий Сазонов. — От Главна прокуратура винаги съм получавал достоверна информация. Първо, почеркът на убиеца. Не може да бъде сгрешен, имитиран, той е като балистичните характеристики на винтовката… Второ, както вече предадох на Серьожа, същият източник ми съобщи: Главна прокуратура е санкционирала подслушването на домашния му телефон. Засега това ще бъде забавено. Можем да ги изпреварим. Можем да подслушваме, където искаме. И тогава не ни трябва Турецки.

— Нашите телефони няма ли да се подслушват? — прекъсна го нетърпеливо Макс.

— Няма такава информация — отвърна Аркадий. — Но…

— Няма или не разполагаш? — пак го прекъсна Макс.

— И така може да се каже. — Аркадий сви рамене.

— Може ли да се провери? — попита Макс.

— Вече има такава апаратура — отвърна Кирил. — Получи се преди седмица. Благодаря ти, че намери петнайсет милиона долара. Както си знаех…

— Аз знам само, че за това не бива да се жалят пари — не обърна внимание на думите му Макс. — Не ми харесва как щурмуваме този проблем. Постоянно се отплесваме. Повече от сигурен съм: подслушвателят е сложен, когато Серж се оплака, така да се каже, на гражданина следовател, а после изчезна за две седмици и онзи го е заподозрял, че знае нещо и затова се страхува.