Легендата [bg]

Тела трепна и короната й се разклати. Тя посегна да я нагласи. Само че ръката й трепереше като краката и вместо да закрепи короната, я събори. Диадемата се стовари на пода със силен трясък.

— О! — Елантин затисна с ръка устата си.

Тела преглътна ругатня. Пет остри парчета обсидиан с лъскави черни опали на върховете я гледаха от пода. Сега вече диадемата беше образ и подобие на Счупената корона.

— Толкова съжалявам — промълви Тела с пресекващ глас.

— О, не се кахъри, дете. Прислугата ще почисти, а ти не си направила нищо лошо.

Но й предстоеше да направи нещо лошо.

Все така разтреперана, Тела се взираше в счупената корона и мислеше за невъзможния си избор. Данте беше намерил начин Тела да влезе в майчиния си трезор, без да жертва свободата си. Разбира се, не знаеше дали го е направил, за да спаси нея от звездите, или за да й осигури достъп до картите. Дори не беше сигурна кое от двете предпочита. Ако Данте беше направил саможертва, за да я спаси, как би могла да го предаде на Джакс, без да изгуби самоуважението си? В случай че Данте беше Легендата. А Тела още не знаеше кой е господарят на Каравала.

И нямаше да разбере, ако не спечелеше играта.

Но дали нямаше да е по-добре, ако не спечелеше играта?

„Победата в играта ще ти струва цена, за която по-късно ще съжаляваш.“ Найджъл я беше предупредил, но дори да не беше, Тела знаеше, че така или иначе ще съжалява. Ако избереше да предаде Легендата на Джакс, така че Джакс да отнеме силата му, Принцът на сърцата щеше да освободи орисиите и най-вероятно щеше да убие Легендата. Но ако избереше да не предава Легендата, ако му дадеше картите с орисиите, той щеше да ги унищожи, а заедно с тях и майка й, защото всички карти в тестето бяха свързани.