Легендата [bg]

— Защо, какво се е случило? — попита Тела.

— Не сте ли чули? Целият дворец говори за това. Казват, че истинският Изгубен наследник, изчезналото дете на Елантин, се е върнал. Няма официално потвърждение, разбира се. — Слугинята сниши глас: — Императрицата се е почувствала много зле.

— Какво й е? — попита Тела.

— Подробности не знам, но по всичко личи, че е сериозно болна.

— Сигурно е просто част от Каравала — заключи Тела. Ако императрицата наистина имаше изгубено дете, Тела дълбоко се съмняваше, че това дете ще се появи просто така, и то точно по време на играта.

Но ако императрицата наистина беше болна? Тази мисъл я разтревожи повече от очакваното. В писмото си Елантин говореше за майка й сякаш я е познавала лично. Нарекла я беше „съкровище“ и Тела би искала да разбере защо, а това нямаше как да стане, ако нещо лошо сполетеше императрицата.

— Благодаря ти за помощта — каза Тела на слугинята. — Можеш да си вървиш.

Облечена беше, оставаше само да си сложи короната.

Само че кръгът от восъчни свещи се оказа много тежък, а през плътния воал не се виждаше нищо.

Тела подръпна воала. Проклетото нещо не поддаде.

Дръпна по-силно.

Воалът се откъсна, но заедно с него паднаха и черните свещи. Натрошиха се на ситни восъчни парчета и от короната остана само диадема с пет заострени накрайника, увенчани с черни опали.

Приличаше на Счупената корона, но без да е счупена. Същата корона, която Тела беше изтеглила, когато Армандо й гледаше на карти.

Счупената корона вещаеше невъзможен избор между две еднакво трудни пътеки. Тела знаеше, че диадемата в ръцете и не е същата корона. Че онази е заключена в тесте карти, а тази дори не е счупена. Но пръстите й изтръпваха неприятно всеки път, когато я докоснеше.

Прииска й се да я върне в кутията. Не й допадаше мисълта да я сложи на главата си. Но пък нямаше да се уплаши от някаква си корона и мислите, които тя й навяваше.

Сложи я на главата си и се погледна в огледалото. Сега, без свещите, короната не беше толкова тежка, но щом докосна къдриците й, нещо се случи, някакво пробуждане, първа стъпка към невъзможен избор, който Тела не е готова да направи.

Опита се да не обръща внимание на усещането. Само защото бе решила да говори с императрицата за майка си, още не значеше, че ще пожертва свободата си, за да спечели играта и да спаси Палома. Ала въпреки това прибра злополучната монета на Джакс в джобчето на роклята си, заедно с Оракула и картата, която държеше майка й в затвор.