Обект № 522 [bg]

29

Най-накрая от затвора се обадиха на Лон Селито.

Той кимна няколко пъти, докато слушаше.

— Благодаря. — Затвори. — Артър ще се оправи. Наранен е, но не сериозно.

— Слава Богу! — прошепна Сакс.

— Какво е станало? — поинтересува се Райм.

— Никой не знае. Извършителят е Антон Джонсън, който излежава присъда за отвличане. Преместили са го в Гробницата, защото чака друго дело по подобни обвинения. Явно просто е превъртял. Отначало твърдял, че Артър сам се е обесил. Твърдял, че искал да умре и го помолил за помощ.

— Надзирателите ли са го спрели?

— Не. Това е странното. Друг затворник нападнал Джонсън. Мик Галента, който е за втори път зад решетките за притежаване на амфетамини и хероин. Два пъти по-дребен е от Джонсън, но го повалил, зашеметил го и свалил Артър от стената. Почти започнал бунт.

Телефонът иззвъня и Райм погледна номера на обаждащия се. Кодът беше 201.

Джуди Райм.

Той изкомандва системата да вдигне.

— Чу ли какво е станало, Линкълн?

Гласът й трепереше.

— Да. Чух.

— Защо са го направили? Защо?

— В затвора стават такива неща. Това е друг свят.

— Ама това е само временен арест, Линкълн. Щях да разбера, ако беше затвор с осъдени за убийство. Но повечето от тези хора чакат да се явят пред съда, нали?

— Да.

— Защо му е на някого да рискува по-тежка присъда, като се опита да убие друг затворник?

— Не знам, Джуди. Няма логика. Говори ли вече с него?

— Позволиха ми да му се обадя. Не може да говори много добре, но не е много зле. Ще остане в клиниката няколко дни.

— Добре. Слушай, Джуди, исках да те попитам за още информация, но… Почти съм сигурен, че мога да докажа невинността на Артър. Изглежда, че някой друг стои зад това престъпление. Вчера е убил друга жена и мислим, че можем да го свържем и с убийството на Сандърсън.

— Не! Наистина ли? Кой, по дяволите, е този човек, Линкълн?

Вече не се боеше какво ще каже, не подбираше думите и не се интересуваше дали ще прозвучи обидно. За двайсет и четири часа Джуди Райм коренно се беше променила.