Мишената [bg]

Това било само началото на дългото приключение. През следващите дни крадели храна и дрехи, подкупвали с цигари граничните патрули. На няколко пъти били на крачка от залавянето, най-вече когато се представяли за сезонни работници, търсещи работа. За техен късмет милиони севернокорейци правели същото и това им помогнало да се смесят с тълпите.

— Но въпреки това беше адски трудно — добави Сък. — Умирахме от глад, на няколко пъти стреляха по нас. В крайна сметка успяхме да се прехвърлим в Китай. Аз поех на запад, към Индия, и работех каквото намеря. Спестявах пари в продължение на две години, а след това с чужда помощ успях да хвана самолет за Франция. От там се прехвърлих в Америка и останах тук.

— А приятелят ти? — попита Рийл.

— Не знам какво е станало с него. Разделихме се в Китай, защото решихме, че така е по-безопасно. Надявам се, че и той се е добрал до Запада.

Очите му се плъзнаха по лицата на събеседниците му.

— Значи сте решили да освободите тези хора от „Букчан“, така ли? — попита той.

— Да.

— Няма да успеете.

— Защо? — изгледа го Роби.

— Бягството от самия лагер е по-лесно, отколкото изглежда, защото затворниците са много, а надзирателите — малко. Все едно че шепа мъже охраняват цял град. Има много пролуки в оградата, има и други пътища за бягство. Но те контролират хората чрез страх, който ги кара да доносничат за себеподобните си. А това осигурява на охраната допълнителни очи, които виждат всичко.

— Ясно — кимна Рийл. — Какво е твоето заключение?

— Истинските предизвикателства идват след бягството от лагера. Човек трябва да се слива с околните. Подкупите са задължителни, а това означава да се разкриете пред хора, които не познават лоялността. Но ако сте севернокорейци, може и да успеете. Вие сте просто боклуци, които се опитват да се измъкнат. Безвредни нищожества. Ще ви пуснат да минете срещу няколко пакета цигари. След това забравят за вас.

— Но ако не приличаме на корейци? — подхвърли Роби.

— Личи ви, че сте американци — отвърна Сък. — Отворите ли уста, ще говорите като американци. Съжалявам, но никога няма да ви пуснат. За тях вие сте олицетворение на злото.

— Но ние няма да прекосяваме границата, Сък — обади се Рийл. — Разполагаме с други средства, които вие сте нямали.

— Пак казвам, че няма да ви пуснат. Независимо от средствата, с които разполагате. Ще ви щракнат белезниците без никакво колебание.

Роби и Рийл се спогледаха.

— Не можеш ли да измислиш някакъв начин, за да успеем? — подхвърли тя.

Сък се облегна назад и се замисли.

— Може би трябва да имате поне един севернокореец с вас — промълви след дълга пауза той.