Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Мишената [bg]
Мишената [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мишената [bg]

Электронная книга - «Мишената [bg]». Краткое содержание книги:

Президентът на САЩ знае, че е много рисковано да поръча убийството на държавен глава. Ако мисията е успешна, ще бъде отстранена една глобална заплаха. При провал ще пострада цялата нация. Затова президентът се обръща към Уил Роби и Джесика Рийл — най-съвършените убийци, на които правителството възлага да елиминират враговете му. Но хора на високи постове в разузнаването се съмняват в лоялността на Роби и Рийл и правят всичко възможно това да е последната им задача. Докато двамата се подготвят за мисията, опасни личности от миналото на Джесика я откриват и застрашават всички около нея. Скоро след тях се появява и непознат противник — една жена със списък от мишени, сред които са президентското семейство, Роби и Рийл.
1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 ... 145
Перейти на страницу:

— В такъв случай трябва да действаш, Чанг-Ча. Трябва да премахнеш враговете на родината. А след това ще бъдеш свободна.

— Но как ще го направя? — беше попитала тя.

— Ще ти покажа. Трябва да го сториш незабавно.

Отведоха я в една килия под затвора. Вече беше прекарала известно време в нея заради провиненията на баща й. Животът там беше много по-лош, отколкото в колибата. Никога не си беше представяла, че това е възможно. Имаше чувството, че няма да види слънцето в продължение на години. Работеше само под земята. Разбиваше камъните с кирка, а след това ги мъкнеше оголи ръце.

В килията имаше още четирима души. Завързани към дървени стълбове с качулки на главите. Изпод тях долитаха приглушени стенания. Охраняваха ги двама надзиратели.

Жената извади нож от чантата си и й го подаде. Беше дълъг, с извито назъбено острие.

— Виждаш ли червените кръгове върху дрехите им? — попита тя.

Чанг-Ча напрегна взор и кимна. Върху дрехите на четиримата затворници действително бяха изрисувани червени кръгове.

— Ще забиеш ножа във всеки един от тях. Ще го направиш по два пъти. Ясно ли е?

— Това е моето семейство, нали? — попита плахо Чанг-Ча.

— Искаш ли да се махнеш от тук? — отговори с въпрос жената.

Чанг-Ча енергично закима.

— Тогава не задавай въпроси, а действай! Това е заповед. Ако не я изпълниш, ще гниеш тук, докато си жива!

Чанг-Ча стисна ножа и колебливо пристъпи към овързаната фигура най-вляво, която вероятно беше баща й.

Той се бореше с въжетата, сякаш знаеше какво го чака. Изпод качулката долитаха сподавени стонове и ускорено дишане. Тялото му се тресеше, но нямаше как да се освободи от въжетата, които го притискаха към дебелия дървен стълб.

Чанг-Ча вдигна ножа високо над главата си. Стоновете се усилиха. Ако не беше парцалът в устата му, баща й със сигурност щеше да крещи.

Тя стисна клепачи и заби острието в центъра на червения кръг. Тялото се разтърси толкова силно, че тя едва не изтърва дръжката.

— Още веднъж! — изкрещя жената.

Чанг-Ча издърпа ножа и го заби за втори път. Жертвата престана да се бори. Под краката й се образува локвичка кръв. Единият от надзирателите направи крачка напред и дръпна качулката. Наистина беше баща й. Главата му беше клюмнала, а устата му запушена. Очите му бяха отворени, но неподвижни. И сякаш гледаха право в нея.

— Следващият, Чанг-Ча! — изкрещя жената. — Откажеш ли, с теб е свършено!

Тя машинално се обърна към следващата фигура и я намушка два пъти.

Оказа се, че това е сестра й.

— Продължавай! Иначе с теб е свършено!

Следващият беше брат й.

Жената продължаваше да сипе заплахите си.

— Хайде, Чанг-Ча. Направи го или си загубена!

Последните два удара. Металът потъна в плътта.

Чанг-Ча вече нямаше представа какво върши. Ръцете й се вдигаха и отпускаха сами като на робот. Все едно че ръгаше мъртво прасе.

Качулката падна и тя видя лицето на майка си.

Изпусна ножа, отстъпи крачка назад и се строполи на пода сред кръвта на близките си. Разтърсена от плач, Чанг-Ча посегна към ножа и направи опит да се прониже, но надзирателите се оказаха по-бързи от нея.

Жената я вдигна на крака.

— Справи се много добре — похвали я тя. — Сега вече можеш да напуснеш това място и да служиш на родината си. Браво на теб, Чанг-Ча. Трябва да се гордееш със себе си!

Тя вдигна глава. На лицето на жената грееше широка усмивка — сякаш наистина се радваше на детето, което току-що беше избило семейството си.

Мина доста време, преди да осъзнае, че плаче в леглото си.

Но осъзна и друго: топлото телце на Мин се притискаше в нея, а ръцете й я прегръщаха здраво.

Но Чанг-Ча не беше в състояние да я прегърне. Още не.

Лицата на близките й продължаваха да я гледат от тавана.

Мъртви.

Избити от собствената й ръка.

Цената на свободата?

Душата на Чанг-Ча.

56

Името му беше Ким Сък. Избягал от „Букчан“ преди много години. Готов да сподели подробностите от бягството си с Роби и Рийл. Беше го осъществил на осемнайсет, а днес вече наближаваше трийсет.

Бяха го затворили в лагера заедно с цялото му семейство заради обвиненията срещу баща му в държавна измяна. Сък веднага започнал да планира бягството си заедно с един приятел, с година по-възрастен от него. Необходимата информация получили от други двама лагерници, които избягали от „Букчан“, но впоследствие били заловени в Китай и върнати обратно.

1 ... 100 101 102 103 104 105 106 107 108 ... 145
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)