![Тетрарх [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/9/tetrarh-bg-download.jpg)
Тетрарх [bg]
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Кладенецът на ехото #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-42-4
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тетрарх [bg]». Краткое содержание книги:
Поглъщащо четиво от най-висока степен… С тази книга Ървайн завоюва достойно място редом до творбите на Робърт Джордан, Дейвид Едингс и, особено уместно, могъщата Ан Маккафри. Страховито! SFX
Удивително светопострояване. Locus
— Желаем, разбира се — отвърна скрутаторът, — макар че много неща трябва да бъдат взети предвид. Войната, други доставчици…
— Убеден съм, че ще постигнем съгласие, Кларм. Както знаете, аз съм изключително гъвкав. И ако има нещо друго, с което бих могъл да помогна на скрутаторите…
— Визираш ли нещо конкретно? — Кларм се престори на отегчен, но не напълно успешно. Гилаелит бе разработил рядкото умение да разчита хората, включително престорената апатичност на скрутаторите.
— Според един от слуховете конструктът е изчезнал в северната част на Червейния лес. Правя всичко по силите си да го открия. Ако го намеря… да кажем, че нямам нужда от подобна машина.
— Търговецът, който я получи, ще се сдобие с цяло състояние.
— Но не би задържал това състояние или конструкта за дълго — отбеляза тетрархът. — Нито главата си. Аз предпочитам да задържа своята. Ако разбера нещо, веднага ще изпратя скит.
— Благодаря ти — каза джуджето и изпразни халбата си. — Както винаги, удоволствие е да се работи с теб.
— Още една халба, приятелю?
— Друг път. Съветът ни пришпорва здравата. Трябва да вървя.
Тиан лежеше в стаята си и се опитваше да слуша, но успя да долови само няколко изречения. Овладяната сила, която дребният човек излъчваше, я бе ужасила, но дори и той бе за предпочитане пред Витис.
Вратата се отвори и Гилаелит влезе.
— Скрутатор Кларм е опасен човек. Добър приятел, стига да не заставаш на пътя му, което аз направих току-що, и смъртоносен враг.
Занаятчията затвори очи. Двама смъртоносни врагове, които я преследваха.
— Няма да му предадеш таптера, нали? — Тя затаи дъх в очакване на отговора.
— Не.
— Защо не?
Гилаелит се навъси. Не бе свикнал нему да задават въпроси.
— Амплиметът ми е нужен, така че не можех да се откажа от таптера.
— Но той е изключително важен за войната!
— Някъде винаги има война. Амплиметът може да представлява ключ към далеч по-значими тайни.
Тя не можеше да повярва, че някой може да бъде толкова алчен и глупав.
— Глупак! — извика тя. — Каква полза от скъпоценните ти тайни, ако не са останали хора, които да ги научат?
Двадесет и пет
Ниш се вгледа в прорязваната от пламъци тъмнина. Самотен силует притичваше край стената, но никъде не се виждаше група. Той реши да рискува и се провикна.
— Колм! Оинан, Тинкетил! Кетила! Франси!
Никакъв отговор. Не беше изключено някой лиринкс да е заобиколил от тази страна на лагера и да ги е нападнал. Но по-вероятно бе да са избягали, неспособни да чакат дълго. Той не ги винеше. Бягството беше надпревара, в която изоставащите щяха да бъдат изядени. Механикът изпитваше единствено съжаление — те се бяха изложили на риск заради него и той искаше да им благодари.
Той стисна чука си и потъна в мрака. А сега накъде? В подобна обстановка никога не можеше да се определи. Дори и в началото да избереше правилна посока, час по-късно тя можеше да се окаже грешна.
Бе се отправил към долчинка, когато нещо прошумоля от лявата му страна. Вероятно това беше друг бежанец, но Крил-Ниш предпочете да не рискува и приклекна, за да скрие силуета си. Някой изскочи от гъсталака и се хвърли право към него. Механикът опита да отскочи, а мъжът — в полумрака се видя, че противникът е човек — замахна с нещо към него. Ниш реши, че това е меч, заплашващ да го обезглави.
В глупав инстинкт повдигна ръката си, в която за щастие на Ниш се строши неголям клон — противникът му не разполагаше с истинско оръжие. В отговор Крил-Ниш стовари чука в стомаха му. Онзи рухна беззвучно. Механикът се затича сред обраслата с тръстики долчинка, докато не надуши солена вода. Туркадско море се намираше пред него.
В такъв случай Никеранд бе разположен от дясната му страна. Тъй като от тази посока настъпваха лиринксите, а и самият град гореше, механикът се обърна наляво. Тук бреговата линия се извиваше на запад. Достигнал брега, Ниш видя пламъци да се отразяват във водата. Отдалече гледката беше много красива.
Напредването по проскърцващия пясък го отведе към по-светло място. Забелязал нос в далечината, Ниш се затича към него. Не искаше да остава дълго на плажа, защото тук лесно можеше да бъде забелязан от някой летящ лиринкс.
Достигна възвишението по изгрев-слънце. Изграждаше го сивкав като водата пясъчник. Около носа се издигаше скална платформа, която стихиите бяха захабили в ъгловатост. Бавни вълни се разплискваха сред скалите.