![Машината на пространството [The Space Machine - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/8/8/8/mashinata-na-prostranstvoto-the-space-machine-bg-download.jpg)
Машината на пространството [The Space Machine - bg]
- Автор: Прист Кристофер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Машината на пространството [The Space Machine - bg]». Краткое содержание книги:
След известно време отново пропълзях до ръба на снаряда, надявайки се, че под прикритието на спусналия се мрак ние с Амелия ще можем да се измъкнем.
Нощта действително беше настъпила и дори луната да беше изгряла, тя бе плътно закрита от гъстите облаци дим, вдигащи се от пожарите. Марсианците продължаваха да работят под осветлението на големи прожектори, наредени в кръг около машините. Очевидно първата машина вече беше завършена, защото стоеше изправена на сгъваемите си крака в единия край на ямата. Съставните части на втората бяха извадени от помещението в снаряда.
Стоях на изхода дълго и по едно време Амелия се присъедини към мен. Марсианците не се извърнаха нито веднъж към нас и ние можехме необезпокоявани да ги наблюдаваме.
Чудовищата преустановиха работа само веднъж, когато в най-тъмната част на нощта и точно двадесет и четири часа след нашето приземяване, обгърнат в яркозелено сияние, над нас профуча втори снаряд. Той се приземи с разтърсваща експлозия на не повече от две мили от нас.
Амелия стисна ръката ми и аз притиснах лицето й до гърдите си, за да заглуша риданията й.
VI
През останалата част на нощта и по-голямата част от следващия ден бяхме принудени да останем скрити в снаряда. От време на време задремвахме, понякога се качвахме до изхода, за да видим дали не можем да се измъкнем, а през останалото време седяхме свити неудобно в един от ъглите на коридорите.
Страшно неприятно е да съзнаваш, че събитията са извън твоята власт. Принудени бяхме да останем свидетели, посветени във военните приготовления на един жесток враг. Нещо повече, измъчваше ни съзнанието, че седим свити в едно кътче на Англия, заобиколени от познати картини, хора, език и обичаи и въпреки това принудени от обстоятелствата да се крием в съоръжение, враждебно на нашия свят.
Около пладне дочухме далечни артилерийски гърмежи — първите признаци на реакция от страна на земните жители. Снарядите избухваха на една-две мили далеч от нас и веднага разбрахме какво става. Очевидно артилерийските отряди обстрелваха втория снаряд, преди още противните му обитатели да бяха се измъкнали навън.
Марсианците, които наблюдавахме, отвърнаха веднага на предизвикателството. Още след първите няколко експлозии едното от чудовищата отиде до сглобената бойна машина и се качи в нея.
Тя потегли веднага, скърцайки тежко от значително по-големите сили на гравитация; на местата, където се съединяваха отделните елементи на краката, проблясваха къси зелени пламъчета. Направи ми впечатление, че платформата не е издигната докрай и подобно на метална костенурка се движи значително по-бавно, ниско над земята.
Съвсем наясно бяхме, че щом втората яма е обстрелвана, то нашата също ще бъде подложена на артилерийска атака. Ето защо ние с Амелия се свихме в самото дъно на снаряда с надеждата, че корпусът ще е достатъчно издръжлив, за да понесе ударите. Далечната стрелба, продължи около половин час.
След това настъпи продължителна тишина и ние решихме, че вече е безопасно да се измъкнем към ръба на снаряда и да видим какво правят марсианците.
Трескавата им дейност продължаваше. Бойната машина, напуснала ямата, не беше се върнала, три стояха готови за тръгване, оставаше да се сглоби само последната. Близо час наблюдавахме работата на чудовищата и тъкмо се канехме да се върнем назад, за да си починем, когато наоколо затрещяха експлозии. Този път беше наш ред.
Марсианците отвърнаха мигновено. Три от противните създания се насочиха бързо към готовите машини — телата им вероятно бяха посвикнали с новите условия, защото те без особено затруднение се качиха на платформите. Четвъртото продължаваше упорито работата си по последната машина.
Междувременно артилерийските снаряди продължаваха да падат с различна степен на точност; макар че някои от тях вдигнаха облаци пръст и пясък, нито един не попадна вътре в ямата.
Трите бойни машини с марсианските си пилоти на борда изведнъж сякаш оживяха. С невероятна бързина те се издигнаха до пълната си височина от сто стъпки, дългите им крака закрачиха по склона на ямата, докато оръдията вече се въртяха, готови за атака. След не по-малко от тридесет секунди от избухването на първия снаряд край ямата трите бойни машини бяха на път: едната пое на юг, втората — на северозапад, а последната — по посока на втория снаряд.
Последното чудовище работеше бързо върху своята машина; сега само това противно създание стоеше на пътя ни към свободата.