Всеки мой дъх
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: second opportunities #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Всеки мой дъх». Краткое содержание книги:
Огромната семейна къща на Уайът се издига на върха на висок хълм, като корона със заострени върхове, образувани от каменните готически сводове, и украсена със скъпоценни камъни от многоцветни стъкла. Подобен разкош означава успех и, разбира се, щастие. Ала всички пари на света не могат да върнат Уйлям, внук на финансовия магнат и филантроп Сесил Уайът.
Семейството, полицията и медиите напразно издирват изчезналия. В хода на разследването се случва нещо неочаквано — подозренията падат върху Мичъл Уайът — харизматичен красавец, мултимилионер и брат на Уилям.
Кейт Донован, собственица на ресторант в Чикаго, не подозира, че след случайната романтична авантюра на неземно красив тропически остров, ще бъде въвлечена в дело за убийство на човек от висшето общество. Всеки ход в заплетената игра води към неочаквани последствия. Кейт, заобиколена от хора, обременени от вина и замесени в измами, е принудена да се довери на човек, който може би е най-опасният й враг.
— Нямам представа.
— Пишел му е, защото в новото училище момчетата са били длъжни всяка втора седмица да изпращат писмо на член от семейството си. Мичъл е нямал на кого другиго да пише. — Тя се облегна на стола си и се разсмя. — Не го виня, че презира семейство Бартлет и жадува за отмъщение. Всъщност се чувствам по-добре, защото макар да бях използвана, бях използвана за много достойна кауза.
Грей се ухили на шегата й.
— Добрите новини тепърва предстоят. Късните му години са изпълнени с триумфи. В една от онези папки има статия за Ставрос Константатос, в която той нарича Мичъл „левия ми юмрук“.
— Левия ми какво?
Грей се пресегна, измъкна една от горните папки пред Кейт и намери статията, която беше показал на Джеф Сервантес и Лили Риърдън. Младата жена я прочете, усмивката й изчезна и тя върна папката на прокурора.
— По-лесно ми е да си го представям като момче или младеж, отколкото като бизнесмен. Трудно ми е да простя на преуспелия, интелигентен мъж, не чак толкова трудно — да пренебрегна безсърдечието на момчето, израснало сред богати деца, мислейки, че е бедняк, който си няма никого на света. — Със смътната идея да измоли от Грей снимка на Мичъл, която да покаже някой ден на сина си, Кейт протегна ръка към една папка, очевидно пълна с фотоси.
На най-горната снимка от купчината Мичъл беше застанал на кея във Филипсбърг по залез-слънце. Според датата в долното ъгълче снимката беше направена в шест без петнайсет.
На тази дата те трябваше да се срещнат на кея в четири часа.
Кейт вдигна снимката с трепереща ръка. Не можеше да откъсне поглед от датата. Не вярваше на очите си.
— Боже мой! — прошепна тя и погледна долната снимка. Тя беше направена в пет и петнайсет по същото време и на същото място. — Боже мой! — отново прошепна.
— Защо си толкова разстроена? Нали те няма на снимката?
— Трябваше да съм там — отвърна тя и бързо прегледа останалите фотоси, които бяха подредени в хронологичен ред. Първата снимка с Мичъл на кея беше направена в три и половина.
Без да се безпокои, че Грей Елиът ще я помисли за луда, тя докосна снимката на Мичъл, сякаш искаше да приглади назад една черна къдрица от слепоочието му.
— Бил си там — сподавено прошепна. — Чакал си ме…
Нямаше как да сбърка датата. Беше забременяла в предутринните часове на същия ден.
Грей се изправи. Погледът му не пропусна пламналите й страни и блясъка в очите й.
— Да ти донеса ли чаша вода или нещо за пиене?
Кейт се разсмя, а после се разплака.
— Плашиш ме, Кейт.
Тя се изправи, сграбчи снимката с една ръка, а с другата яростно го хвана под ръка.
— Няма от какво да се плашиш, освен ако не се опиташ да изтръгнеш снимката от ръката ми — осведоми го с лъчезарна усмивка.
— Не мога…
— Напротив, можеш. Никой няма да узнае. Тя е за сина му.
Тъй като Грей изглеждаше готов да се бие на живот и смърт, Кейт му обрисува в подробности от какво огромно значение е снимката за нея. Когато приключи, той беше победен и тя го знаеше.
— Звънни, ако ти се прииска хубав обяд, и аз ще имам грижата да нагостя царски теб и гостите ти.
— Това ми прилича на подкуп.
Кейт беше толкова щастлива, че потупа свойски ръката на мъжа, когото едва познаваше, и му се усмихна.
— Не на подкуп, на отплата. — Вдигна ленената си чанта, тръгна към вратата, но спря насред стаята и се обърна.
— Само от любопитство: къде отиде той, след като си тръгна от кея?
— Замина направо на летището и се върна тук. Същия ден беше открит трупът на брат му и неговият племенник му се обади с молба да се прибере направо вкъщи.
— Същият племенник, който по-нататък призна, че е убил Уилям?
Грей кимна и изражението му стана мрачно.
— Същото онова побъркано копеленце, което изигра най-снизходителния съдия в цялата система за съдебен надзор на непълнолетни и малолетни и се отърва с едногодишен престой в психиатрично заведение, последван от домашна терапия и тригодишен период на пробация.
Навън, на тротоара, Кейт едва се сдържа да не затанцува. Мичъл я беше чакал на кея. Сега не беше толкова наивна и не си правеше илюзии, че той е бил влюбен в нея и я е чакал, за да я отведе със себе си.
Фактът, че е бил на кея, не оправдаваше лъжите и тайните, върху които той бе изградил кратката им връзка. Тогава Мичъл се правеше, че не знае нищо за Чикаго или за Зак Бенедикт, и я изпрати във вилата, за да скъса с Ивън, без да признава, че знае кой е той.