Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
Отвори минибара и си взе кутия портокалов сок, пластмасова бутилка минерална вода, ядки и шоколад „Тоблерон“, какъвто винаги си купуваше в Европа.
Седна на фотьойла с лице към вратата, все още напълно облечен и с двата глока в джобовете си, и бавно започна да се храни.
Докато ядеше, мислено се върна към краткия си престой в американското посолство в Париж. Бяха се държали подозрително, но не враждебно. Първо го разпитаха един военен и един цивилен, а на следващия ден от Америка пристигнаха други двама мъже, които се представиха само като Филип и Питър и му казаха, че ще го придружат до Вашингтон.
Вечерта преди заминаването го бяха упоили, както го беше предупредил Бутрос, и Халил го допусна, за да не събуди подозрения. Не бе сигурен какво са правили с него, но това нямаше значение. В либийското разузнаване го бяха упоявали и разпитвали, за да проверят как ще реагира на така наречените наркотици на истината. Беше издържал изпита без проблеми.
Бяха го уверили, че в посолството навярно няма да го подложат на проверка с детектор на лъжата — дипломатите щели да се избавят от него колкото се може по-скоро. Но ако се бяха опитали, щеше да откаже и да поиска да го пратят в Америка или да го освободят. Във всеки случай, американците бяха действали според предвижданията.
„Търсят те французите, немците, италианците и британците“, бе му казал Малик. — „Американците го знаят и те искат само за себе си. Ще те изведат от Европа колкото могат по-бързо. Но винаги се занимават с най-важните случаи в Ню Йорк, за да мога да отрекат, че държат заподозрян или шпионин във Вашингтон. Според мен има и други психологически и навярно практически причини да изберат Ню Йорк. Накрая ще те отведат в столицата — но аз мисля, че ще стигнеш там и без тяхна помощ.“
Всички в стаята се бяха засмели. Малик бе много красноречив и често използваше чувството си за хумор. Халил не винаги разбира-ше шегите на наставника си и Борис, ала те бяха за сметка на американците и европейците, така че нямаше нищо против.
„Дори нашият приятел, който работи в парижкото бюро на авиокомпанията «Трансконтинентал», да ни съобщи, че заминаваш за Вашингтон — беше прибавил Малик, — Хадад пак ще е в твоя самолет. Процедурите на летище «Дълес» са същите — самолетът ще бъде изтеглен в заградената зона и ще действаш все едно, че си в Ню Йорк.“ Малик му бе съобщил мястото на срещата на „Дълес“, където щеше да го чака таксиметровият шофьор.
Асад Халил беше впечатлен от либийската разузнавателна служба. Бяха помислили за всичко и имаха алтернативни планове в случай, че американците променят начина си на действие. Нещо повече, либийските разузнавачи бяха подчертали, че дори най-добрите планове не могат да се изпълнят без истински ислямски борец за свобода като него, нито без помощта на аллах.
Борис, разбира се, бе заявил, че планът е предимно негово дело и че аллах няма нищо общо с успеха му. Но се беше съгласил, че Асад Халил е изключителен агент. Всъщност руснакът бе казал на либийските разузнавачи: „Ако имахте повече хора като Асад Халил, нямаше да претърпите толкова провали“.
С думите си Борис копаеше собствения си гроб, помисли си Асад, но го знаеше и тъкмо поради това пиеше толкова много. Той постоянно имаше нужда от жени и водка, които му бяха осигурявани, както и от пари, които влагаше в швейцарска банка за семейството си. Дори и в пияно състояние руснакът беше достатъчно умен, за да Разбира, че няма да напусне Триполи жив. Веднъж бе казал на Малик: „Ако случайно умра тук, обещай ми да пратите тялото ми в Родината“.
„Няма да умреш тук, приятелю — възрази Малик. — Ние ще те пазим.“ Борис му отвърна „Майната ти“, думи, които често използваше.
Халил се нахрани и включи телевизора, като отпиваше от бутилка с минерална вода. Когато я изпразни, я прибра в сака си. Наближаваше 23:00 и докато чакаше новините, запревключва каналите с дистанционното управление. Видя две жени с голи гърди в басейнче с вдигаща пара кипяща вода — галеха се една друга. Смени на друг канал, после отново върна на предишния. Гледаше като хипнотизиран как жените, едната руса, другата тъмнокоса, се милват в горещата вода. До басейна се появи трета — африканка. Тя бе съвсем гола, но някакво електронно изкривяване скриваше гениталиите й докато слизаше по стълбичката при другите.
Те почти не разговаряха, забеляза Халил, само се смееха и се плискаха. Асад си помисли, че се държат като малоумни, но продължи да ги зяпа.
Четвърта жена, този път червенокоса, се спусна заднишком по стълбичката, така че се видя голият й задник. Скоро четирите започнаха да се галят, целуват и прегръщат. Халил седеше неподвижно, но усети, че е възбуден, и неспокойно се размърда на стола.