Играта на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лъва». Краткое содержание книги:
— Добре. — Обсъдихме наученото днес, случилото се вчера и ходовете си утре.
Наближихме Ню Йорк и аз се зарадвах, че все още си е на мястото.
Когато се спуснахме към „Ла Гуардия“, Кейт ме попита:
— Ще дойдеш ли с мен на Федерал Плаза?
— Ако искаш.
— Искам. После може да вечеряме.
Погледнах си часовника. Беше 22:30 и когато си тръгнехме от Федерал Плаза, щеше да наближава полунощ.
— Малко е късно за ядене.
— Тогава може да пийнем.
— Звучи добре.
Самолетът се приземи и аз си зададох въпроса, който вълнува всички мъже в такива ситуации: „Правилно ли разбирам тези знаци?“
Слязохме на летището, взехме такси и отидохме на Федерал Плаза По експресната магистрала Бруклин-Куинс.
Докато пресичахме Бруклинския мост, попитах Кейт:
— Харесваш ли Ню Йорк?
— Не. А ти?
— Разбира се.
— Защо? Този град е побъркан.
— Вашингтон е побъркан. Ню Йорк е ексцентричен и интересен.
— Ню Йорк е побъркан. Съжалявам, че приех това назначение.
— Никой от ФБР не го харесва. Тук е прекалено скъпо и командировъчните ни едва покриват извънредните разходи.
— Тогава защо прие назначението?
— Поради същите причини, поради които военните приемат назначенията си и доброволно участват в бойни действия. Тази служба е като трамплин за кариерата. Поне веднъж трябва да минеш през Ню Йорк и Вашингтон, за да се издигнеш. А и заради предизвикателството. Освен това тук се случват странни и невероятни неща. Можеш да отидеш във всяко едно от петдесетте и пет оперативни бюра из страната и да разказваш нюйоркски истории до края на живота си.
— Мисля, че Ню Йорк просто има лоша репутация — отвърнах й. Виж, аз съм нюйоркчанин. Странен ли съм?
Не разбрах отговора й, може би защото таксиметровият шофьор крещеше на някакъв пешеходец и пешеходецът не му оставаше длъжен. Говореха на различни езици, така че размяната на реплики не продължи толкова много, колкото би могла.
Спряхме на Федерал Плаза и Кейт плати. Отидохме до входа откъм южната страна, който се използва след работно време, и тя го отключи с електронната си карта. Качихме се на двайсет и седмия етаж, където висяха някои от костюмарите.
Там имаше десетина души, които изглеждаха уморени, мрачни и загрижени. Звъняха телефони, стържеха факсове и идиотски компютърен глас съобщаваше: „Имате и-мейл!“ Кейт поговори с всички, после провери телефонния си секретар, и-мейла си и така нататък. Имаше и-мейл от Джордж Фостър, който гласеше: „Джак ни вика на съвещание в заседателната зала на двадесет и осмия етаж. 08:00 ч.“ Невероятно. Кьоних да свиква от Вашингтон съвещание в Ню Йорк в осем сутринта! Тези хора или не знаеха умора, или адски ги тресеше шубето. Навярно последното, но пък в такива случаи и без това не можеш да спиш много.
— Искаш ли да минеш през бюрото си? — попита ме Кейт.
Бюрото ми беше на долния етаж и едва ли бях получил нещо по — различно от нея, затова отвърнах:
— Ще го проверя утре, когато пристигна в пет.
Тя се повъртя наоколо още малко и накрая се почувствах безполезен и заявих:
— Прибирам се вкъщи.
Кейт остави материалите, които четеше, и каза:
— Не, ще ме черпиш нещо за пиене. Искаш ли си нещата от куфарчето ми?
— Ще ги взема утре.
— По-късно можем да прегледаме някои от тях.
Това звучеше като покана да прекараме заедно дълга нощ и аз се поколебах.
— Добре.
Кейт остави дипломатическото куфарче под бюрото си.
Излязохме и пак се озовахме на тъмната тиха улица. Не бях въоръжен. Всъщност не се нуждая от пистолет, за да се чувствам в безопасност, а Ню Йорк е станал сравнително спокоен град, но е добре да си подготвен, когато подозираш, че някой терорист се опитва да ти свети маслото. Кейт обаче носеше патлака си, затова казах:
— Хайде да се разходим.
Разходихме се. По това време в неделя вечер няма много отворени заведения дори в града, който никога не заспива, но китайският квартал обикновено е буден, затова се запътихме натам.
Не вървяхме точно ръка за ръка, но раменете ни се допираха и от време на време, докато бъбрехме, Кейт поставяше длан на рамот [???]
Явно жената ме харесваше, а може и просто дай се чукаше. Не бечам да ме използват като сексуална играчка, но се случва.
Така или иначе, стигнахме до едно място в китайския квартал, което познавах. Казваше се „Новия дракон“. Преди години, докато вечерях с още няколко ченгета, попитах собственика господин Чън какво се е случило със „Стария дракон“ и той ни информира: „Вие го ядете!“, след което избухна в звънлив смях и избяга в кухнята.
Та както и да е, тук имаше малък бар и маси за коктейли. Все още бе пълно с хора и цигарен дим. Намерихме два стола. Клиентите приличаха на участници от филм за Брус Лий. Кейт се озърна наоколо.