Класацията
- Автор: Мартини Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Класацията». Краткое содержание книги:
Джак Джърмейн има бурно минало, стоманеносини очи, магнетично излъчване и куп неиздадени ръкописи. И амбицията да стане писател. Представяйки се успешно за автор на книгата, той се превръща в любимец на издателите, медиите и публиката. Но парите и славата вървят ръка за ръка с измамата и престъплението. Неусетно Аби се оказва въвлечена във водовъртеж от насилие и смърт — от Сиатъл до Ню Йорк, от Южна Каролина до екзотичните Карибски острови. Убити са нейни приятели, в опасност е собственият й живот. Някой иска да си присвои авторските права. И милионите долари за тях.
— Отивате ли си? — запита го секретарката.
— Ще дойда в по-удобно време — усмихна се той и тръгна по коридора. Моментът не беше подходящ за разговор със Спенсър. Лутър се надяваше секретарката да забрави да му каже, че го е търсил някакъв полицай. Ако действаше бързо, Санфилипо можеше да открие Аби, преди да замине за някъде другаде. Щеше да се обади веднага на колегите си в Сейнт Кроа. А информацията за Джърмейн щеше да остави за някой друг път. За момента не беше необходимо да разкрива всичко, което знаеше.
Само за няколко дни къщата на брега се превърна в истински дом за Аби. Малкото едноетажно бунгало, боядисано в яркожълто, се намираше на около километър от плажа. Редица млади палми го скриваха от шосето. Гъстата висока трева наоколо стигаше до дюните. А плажът беше просто вълшебен, извит като полумесец, обграден отзад с палми и друга тропическа растителност, с бял пясък и синьо-зелено, набраздено от бели зайчета море.
Аби бе мечтала за подобно място цял живот: мирисът на океана, шумът на прибоя, черните фрегати с разцепени опашки, които се носеха безшумно в небето над потъналия в зеленина бряг. На залез тя се разхождаше по плажа и усещаше полъха на морския бриз по лицето. Отиващото си слънце обагряше облаците на хоризонта в розово и лилаво. Сякаш времето не бе докоснало това място. Нощем, докато работеше на малкия компютър в стаята си, до нея долитаха звуците на реге от бара на „Пирата“ в другия край на заливчето. Джак бе задържал стаята си там, но прекарваше повечето време в къщичката с Аби. Двамата имаха все повече истински нежни моменти. За пръв път като че ли всичко в живота на Аби беше наред. Ето че правеше онова, което искаше — пишеше, а първата й книга бе на път да направи фурор в класациите. Изглаждаше прекалено хубаво, за да е истинско.
За два дни тя установи твърд режим. Ставаше рано, с изгрева на слънцето, и сядаше пред компютъра, сложен на масичка под прозореца на дневната, с изглед към морето. Като по часовник прекъсваше в девет за закуска. Джак пристигаше с плодове и мляко от пазара. После тя сядаше отново пред компютъра.
Обикновено успяваше да напише пет страници до обяд. С изключение на закуската Джак не се мяркаше наоколо. Аби беше дисциплиниран работник и не обичаше да й пречат. Като повечето писатели се нуждаеше от максимална концентрация. Изпадаше в странно състояние, при което съзнанието й се пренасяше в измисления от нея свят. Ако не видеше нещо в главата си, просто не можеше да пише за него.
Престоят на острова явно й се отразяваше добре. За две седмици успя да добави пет нови глави към ръкописа. Беше прехвърлила повече от една трета. Книгата сякаш се пишеше сама. Струваше й се прекалено лесно.
В ранния следобед тя и Джак се разхождаха по плажа. За страничния наблюдател бяха като двама влюбени. Но в същност те работеха. Джак настояваше за подробности за книгата, която трябваше да продаде. Щом щеше да застава под светлината на прожекторите и да отговаря на въпросите на медиите в Ню Йорк, трябваше да бъде добре подготвен.
Развлекателната литература може и да беше само една част от цялата индустрия на забавлението, но за хората, които пишеха и информираха за нея, това си беше сериозен бизнес. Издънки не се разрешаваха. Онези, които следяха поп културата, още си спомняха скандала с групата „Мили Ванили“. Една погрешна дума от страна на Джак, и целият им план можеше да рухне. Всичко, което кажеше за книгата, трябваше да звучи автентично, като че самият той я е писал.
Затова те разговаряха за дневния график на Аби, за механизма на създаването на един роман. Тя му напомни, че е написала първата книга на машина.
— Човек не знае какво може да им хрумне на Карла и Бертоли по време на вечерята — заяви тя. Знаеше, че те бяха разбрали това от самия ръкопис със зачуканите букви и без крайните поправки. Дребно нещо, но можеше да доведе до голям гаф. — Ако питат, кажи им, че си си загубил машината при преместването на острова. Следващата книга ще е на компютър, на уърд пърфект. Вероятно ще искат дискетата. Повечето издатели правят така. Кажи им, че ако се споразумеем, ще им я дадем.
Джак се заинтересува защо не използва програмата уиндоус. Аби не харесваше звънчетата и свирките. Забавяха я и й пречеха.
— Трябва да решиш дали искаш да пишеш, или да си играеш на игрички — намигна тя на Джак и той се усмихна неохотно. — Ако те питат, кажи, че обичаш простите неща.
Разговорите продължаваха и докато плуваха в океана. Аби ставаше все по-нервна. Времето напредваше. Джак трябваше да бъде в Ню Йорк след десет дни. Наближаваше и денят, когато книгата й щеше да се появи в книжарниците из страната.