Класацията

Аби не само се ядоса, тя просто побесня. Това беше проява на прекалена екстравагантност, която щеше да привлече вниманието върху нея. А тя не го желаеше. Жената на рецепцията й се усмихваше. Знаеше, че колата струва поне трийсет хиляди долара. Сега щяха да я третират като богата туристка и щеше да й бъде по-трудно да общува с местните хора. Морган нямаше право да постъпва така. Беше излязъл извън рамките на приятелските отношения.

В големия плик бе пъхнат още един, по-малък и запечатан. Тя го отвори. Вътре имаше две дебитни карти от сметки в Мартиника, едната във френска банка. Аби можеше да тегли оттам суми, без да бъде открита. Щял да й съобщи подробностите по телефона. Типично за Спенсър. В един миг те вбесява, в следващия ти спасява кожата.

Аби и Джак се настаниха в отделни стаи в старинна сграда близо до водата. Плочките на пода бяха в холандско синьо, леглото беше двойно, а банята огромна. Всяка стая имаше и собствена веранда над водата. На около стотина метра от тях започваше извиващата се в дъга плажна ивица.

— Дай ми паспорта си и кредитните карти, които няма да използваш редовно — каза й Джак. — Имаш ли някакви бижута?

— Хей, да не се каниш да ме обереш?

— Хенри ми каза, че в комплекса няма сейфове. Трябва да внимаваш. Един американски паспорт струва много пари тук.

Аби го изгледа втренчено, питайки се дали трябва да му повярва. После му подаде паспорта си и едната дебитна карта.

— Ела тук и ще ти покажа как става. Ще използваме моята стая, защото ще я запазя. — Те влязоха в неговата стая и се приближиха до гардероба. Вътре имаше електронен сейф с размерите на микровълнова печка.

— Кога е рожденият ти ден?

— Не сме достатъчно близки за подобни въпроси — озъби се Аби.

— Излъжи ме тогава.

Тя издиктува шест цифри, според които излизаше на трийсет и четири години. Джак ги набра и извади някакъв метален щифт от вътрешността на вратичката.

— Сега е нагласен. Отваря се само при тази комбинация, освен ако някой не сложи щифта обратно и не промени цифрите. — Той затвори вратата и натисна копчето за заключване. Стоманената вратичка се затвори с леко бръмчене. Той набра цифрите и вратата се отвори. Джак сложи паспорта на Аби и едната дебитна карта в сейфа, затвори вратичката и натисна копчето за заключване. — Можеш да слагаш вътре и ръкописа, и каквото друго пожелаеш. — Той я изпрати до стаята й и й предложи да обядват на плажа. Аби си погледна часовника.

— Първо трябва да се обадя по телефона. Нека да се срещнем след петнайсет минути.