Класацията
- Автор: Мартини Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Класацията». Краткое содержание книги:
Джак Джърмейн има бурно минало, стоманеносини очи, магнетично излъчване и куп неиздадени ръкописи. И амбицията да стане писател. Представяйки се успешно за автор на книгата, той се превръща в любимец на издателите, медиите и публиката. Но парите и славата вървят ръка за ръка с измамата и престъплението. Неусетно Аби се оказва въвлечена във водовъртеж от насилие и смърт — от Сиатъл до Ню Йорк, от Южна Каролина до екзотичните Карибски острови. Убити са нейни приятели, в опасност е собственият й живот. Някой иска да си присвои авторските права. И милионите долари за тях.
— Сигурен ли си, че ще се справиш?
— Много се притесняваш — ухили се като хлапак той. Този човек просто беше създаден за обектива на фотоапарата.
— Мъча се да се сетя за нещо, което сме забравили — продължи Аби. — Помни, всички герои са измислени.
— Знам — заяви Джак. — Вече го минахме този въпрос. В книгата няма герой, когото да съм познавал. Всички действащи лица са продукт на моето въображение, понякога включващи черти на хора, които съм срещал. Създал съм мои собствени генетични комбинации.
— Това звучи добре — кимна доволно Аби. Тя подскочи при една вълна, залюля се и Джак посегна да я хване. После, когато вълната отмина, притисна тялото си към нейното.
— Ето така. И ти можеш да бъдеш една от моите героини.
— Не сега — помъчи се да бъде сериозна Аби. — Сега работим. Ако не внимаваш, ще ни вкараш в беля и двамата. Тези хора не са глупаци.
Той сякаш не й обърна внимание. Джак започваше да се отегчава.
— Откъде ти дойде идеята за книгата? — попита Аби.
— Стига вече с тия въпроси — притисна я още по-силно към себе си Джак. — Хайде да говорим за нещо друго.
— За какво?
— Не знам — замисли се за миг той. — За продължението. Там има ли любовна сцена?
— Не.
— Защо не?
— Не говоря за неща, върху които работя в момента — стрелна го с поглед тя. — На лошо е.
— Ти не ми вярваш — завъртя я той в ръцете си.
Тя плъзна очи по волевата брадичка, широките рамена и тъмните къдри, блестящи на слънцето.
— Не е вярно.
— Я кажи, какво знае Морган за продължението?
— Морган трябва да знае някои неща по чисто делови причини.
— Като например авторското право. Ясно. Но то не включва продължението, нали така? Аби, трябва да се научиш да ми вярваш повече.
На лицето му се появи усмивката, от която женските сърца напълно се размекваха. Той наведе глава и я зацелува по врата.
— Трябва да знам какво става, ако искаш да успея. Поне ми разкажи историята в най-общи линии. И спомени някои детайли.
— Не. — Той отново зарови лице във врата й и тя се разсмя. — Джак, престани. Не можеш да изядеш рамото ми.
— Защо не? Толкова е вкусно. Малко соленичко, наистина. — Той заби лекичко зъби в меката плът. Не й причини болка, само сърцето й заби по-учестено.
— Стига — опита се да го отблъсне смеешком тя, но езикът му се плъзна по врата й и спря под ухото.
— Искам само да надникна — промърка Джак. — За минутка. — Говореше за книгата, но ръцете му си играеха с през рамките на банския й.
— Престани! — опита се да бъде сериозна тя, но не успя.
Усещаше топлината на тялото му до своето. Дори в хладна та вода Джак излъчваше енергия като ядрен реактор. Една вълна ги покри за миг и кракът на Джак се плъзна между бедрата й, повдигайки тялото й нагоре. Двамата се оставиха прибоят да ги люлее. Джак впи игриво зъби в крайчеца на ухото й и тя притихна, обгърнала шията му с ръце.
— Гъделичкаш ме.
— Вкусно е. Трябва да опиташ.
— Не мога да ги стигна — заяви тя.
— Не твоите. Моите.
— Така ли? — разсмя се тя и подпря брадичка на гърдите му. — Защо държиш толкова да знаеш нещо повече за продължението?
— Ами ако ме питат за него в Ню Йорк? — изненада се Джак. — Карла може да бъде много убедителна. — Джак плъзна ръка в банския й костюм. — Предполагам, че знае методи за изтезание, които едва ли можем да си представим.
— Престани! — Тя се опита да отмести ръката му, но не успя. Движението й само го възбуди още повече. Аби поглед на към плажа. Нямаше никой. След миг и другата му ръка се плъзна по тялото й, двете се срещнаха и я повдигнаха. Двата й крака се оплетоха на кръста му.
— Тя сигурно знае начини за измъкване на информация, на които не може да се устои — каза Джак.
— Ти не се поддавай — насърчи го Аби.
— Ами ако ме принуди да я излъжа?
— Поне го направи убедително.
Нова вълна залюля телата им. Аби затвори очи. Устните им се сляха.
— Забравих да ти кажа. Морган пристига другата седмица — Беше събота сутринта. Аби и Джак се бяха успали.
Сега Аби точно излизаше от банята, увита в хавлиена кърпа.
— За какво? Може да свърши всичко по телефона.
— Какъв ти е проблемът с Морган? — попита тя.
— Той е гаден адвокат — отвърна Джак. Не можеше да прости на Спенсър държането му в деня, когато го бе принудил да подпише договора и да играе по неговите правила.
— И какво от това? И аз съм адвокат — възмути се Аби.
— Да, ама ти си много по-сладка — обясни Джак и я щипна, докато минаваше покрай него. Аби се втурна към гардероба и затърси какво да облече.