Мисията Атлантида
- Автор: Гриниас Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Мисията Атлантида». Краткое содержание книги:
Серена стана, за да си тръгне. Сведе поглед към него. Очите й го гледаха нежно, но тялото й беше сковано.
— Късметлия си ми ти! — отбеляза тя, приведе се и го целуна по бузата. — Ангелите Господни са бдели над теб!
— Моля те, не си тръгвай! — простена той. Страхуваше се, че никога повече няма да я види.
Поставила ръка на бравата, тя се обърна и каза:
— Послушай съвета ми, Конрад. — Тонът й звучеше бодро, но си личеше, че едва сдържа сълзите си. — Върни се в Щатите, удари още някоя и друга бройка и се придържай към университетските лекции и евтините туристически маршрути. Забрави за всичко, което мислиш, че си видял там! Забрави и за мен!
— Как ли пък не! — промърмори той, когато тя затвори вратата.
Втренчи се в празното пространство над главата си, неспособен да откъсне мислите си от Серена. Измина като че ли цяла вечност. После влезе една медицинска сестра и развали магията.
— Търсят ви по телефона! О, да! Докторът каза, че ако искате, можете да пиете кафе. Отне ми цяла вечност, докато открия този термос, на който така държахте!
— Просто има сантиментална стойност — въздъхна той, когато сестрата постави термоса на нощното му шкафче.
— Много любезно от страна на доктор Сергети, че ми го е пазила досега. Надявам се, че сте сложили на неговото място новия, както ви помолих!
— Да, разбира се! Оставих й друг термос, точно като този, заедно с вашия малък подарък — отговори сестрата.
— Само след минутка ще се върна, за да ви налея кафе!
— Благодаря! — кимна той и се втренчи в термоса, а после, макар и трудно, вдигна телефонната слушалка с бинтованата си ръка.
Беше Мерседес, продуцентката на неговата поредица „Древните загадки на Вселената“. Обаждаше се от Лос Анджелис и се смееше. Всичко от последната им среща при линиите Наска беше простено и забравено.
— Току-що видях съобщенията в интернет! — изписука тя. — Какво става там долу? Добре ли си?
Конрад постави телефона в свивката между брадичката и здравото си рамо. Завладя го неочаквано и необяснимо спокойствие.
— Добре съм, Мерседес.
— Жестоко! И кога смяташ, че ще бъдеш на крака?
През открехната врата Конрад зърна двама военни полицаи от ВМС на САЩ, охраняващи стаята му.
— Вероятно след два-три дена. Защо?
— Сензациите посвършиха и каналите търсят нещо ново. Ние тук измислихме едно специално издание на програмата ни, което е точно по твоята част. Как ти звучи Луксор?
— За кой ли път! — въздъхна Конрад.
— Представи си само как стоиш сред руините на един град на робите — започна въодушевено Мерседес. — И разкриваш пред света, че всичко в библейския „Изход“ е вярно! Разполагаме дори с египетска статуетка на Рамзес II от Деветнадесетата династия, за да го докажем! Ще ти се плати двойно! Само гледай да си оправиш отношенията с египтяните. Кога можеш да започнеш?
Конрад помисли малко и едва тогава отговори:
— Следващия месец. Първо ще трябва да се отбия във Вашингтон.
— Жестоко! Впрочем, тази работа с Антарктида… Нещо интересно?
— Не, Мерседес — изрече бавно Конрад. — Нищо интересно.
40.
Рим. Ватикана.
Самолетът на Серена от Сидни кацна на летището в Рим по залез слънце. Беше посрещната от Бенито с обичайната черна лимузина, който веднага я откара във Ватикана за доклад при папата.
Двамата говориха на четири очи до три часа през нощта. Накрая Негово светейшество постави треперещите си ръце върху челото й и прошепна кратка молитва. После добави:
— Добра работа! Градът е погребан, американците знаят само половината от историята и ще запазят информацията за себе си, така че сега в ООН спокойно могат да концентрират енергията си върху по-продуктивни цели. И тъй като и полковник Завас си е отишъл, отнесъл е и последните доказателства.
Да, това бе истина. Но само донякъде. Защото Серена знаеше, че спомените й са живи. И дълбоко се съмняваше, че някога ще забрави преживяното.
Папата я погледна в очите и промълви:
— Ами доктор Йейтс?
— Той няма да проговори — отговори монахинята. — А дори и да го направи, никой няма да му повярва. Успях да взема дигиталната му камера и картата на Сонхис!
Серена бръкна в раницата си и извади оттам зелен термос. Папата се приведе напред в очакване, докато тя се опитваше да развие външната стена на термоса. Но такава нямаше. Термосът бе подменен.
— Някакви проблеми? — заинтересува се Негово светейшество.
Серена се върна мислено към последното си посещение при болния Конрад и към сълзливото им сбогуване.