„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))
- Автор: Секистов В. А.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Т. Банков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))». Краткое содержание книги:
Авторът запознава читателя с нахлуването на немско-фашистките войски в Полша, Норвегия, Дания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, разкрива капитулантската роля на буржоазията от тези страни. По-нататък са описани действията на италианските и немските фашисти в Гърция, Югославия и Северна Африка.
В книгата са разкрити задкулисните машинации и антисъветската политика на западните империалисти, които осуетиха откриването на втори фронт в Западна Европа през 1942–1943 г., и истинските причини, които ги подтикнаха да предприемат настъпление срещу хитлеристка Германия през Италия. Авторът, като сравнява действията на англо-американ-ските войски в Средиземноморския басейн и на съветските войски в някои от най-важните операции през Великата отечествена война, изтъква решаващата роля на Съветския съюз във Втората световна война.
Книгата представлява интерес за широк кръг читатели.
Какво представляваше „новото Ватерло“, за което английската реакционна преса извести на целия свят?
На 18 ноември английските войски (три английски бронирани бригади, една английска пехотна бригадна и една южноафриканска пехотна дивизия) започнаха бойните действия, като нанесоха главния удар в направление на Сиди Омар, Габр Салех, Бир ел Гоби и Сиди Резех (схема 26). Намиращата се на това направление 132-а италианска танкова дивизия „Ариете“ се отдръпна от боя и отстъпи към Бир ел Гоби (50 км южно от Тобрук).
Като не срещнаха съпротива, английските бронирани бригади в района на Габр Салех се разделиха в различни направления: 22-а бронирана бригада се насочи към Бир ел Гоби, а 7-а към Сиди Резех. В Габр Салех остана 4-а бригада за връзка с левия фланг на 13-и корпус. На следващия ден английските войски достигнаха района на Бир ел Гоби, а след това и на Сиди Резех, опитвайки се да излязат на приморския път източно от Тобрук.
Италиано-немските войски, като не приеха боя, отстъпиха. Това позволи на англичаните през първите три дена без особени загуби да се придвижат на 80 км в дълбочина на Киренайка. Бързото придвижване на британските войски замая главите на английските генерали. Вестниците писаха, че след завземането на Сиди Резех противниковите комуникации в района на границите са окончателно прекъснати. Военният наблюдател на в. „Дейли експрес“ на 24 ноември побърза да съобщи, че в триъгълника между Тобрук, Бир ел Гоби и Бардия германските танкови дивизии са попаднали в капан.
В действителност привечер на 22 ноември немците си възвърнаха Сиди Резех с танковата група в състав 15-а и 21-а танкова дивизия. Това стана така. През втората половина на деня на 22 ноември моторизираната пехота на 21-а танкова дивизия атакува височините при Сиди Резех от север, а 5-и танков полк, като обходи тези височини от запад, атакува летището в района на Сиди Резех. Артилерията на танковата група поддържаше атаката със съсредоточен огън. Англичаните не очакваха тази атака. В резултат на атаката по фронта и тила голяма част от 1-и батальон на английските кралски стрелци беше пленена.
Вечерта на 22 ноември авангардът на 15-а танкова дивизия (8-и танков полк) се натъкна на английския бивак в района на Сиди Резех. Тъмнината помогна на немския авангард да се развърне и незабелязано да обкръжи английския лагер. Меха-ник-водачите на танковеге запалиха фаровете. Заслепени и изненадани, англичаните не можаха да окажат съпротива. Бяха пленени щабът и голяма част от 4-а бронирана бригада. От взетите щабни документи италиано-немското командуване узна за опознавателните сигнали (зелена ракета), които 4-а бронирана бригада използуваше през нощта за свръзка с 22-а бронирана бригада.
Немското командуване предаде по английския код в щаба на 22-а бронирана бригада сигнала, че 4-а бронирана бригада отива към тях за съединяване. Скоро след това командирът на 22-а бронирана бригада, Стерлинг, и другите офицери от щаба видяха приближаващите се танкове. Това бяха английски танкове, но с немски екипажи; зад тях се движеха немски танкови части. От челния танк на колоната се издигна зелена ракета.
Като се изравниха с английските бойни машини, подхождащите танкове застанаха по два до всяка една от тях. Когато англичаните откриха измамата, беше вече късно и 2-а английска бронирана бригада остана без управление.
На другия ден италиано-немското командуване с обединените сили на две дивизии — 15-а немска танкова дивизия и 132-а италианска танкова дивизия „Ариете“ — нанесе при Сиди Резех контраудар от югоизточната страна и здраво притисна 5-а южноафриканска бригада на генерал Армстронг. Тази бригада, прикована по фронта от италианската танкова дивизия „Ариете“, а атакувана откъм тила от немските танкови части, беше откъсната от другите английски части и пленена заедно с командира на бригадата.
Чърчил беше принуден да признае, че „немците взеха надмощие и ние понесохме по-тежки загуби в танкове от тях… Генерал Нори, който командуваше 30-и корпус, загуби две трети от своите танкове… Това беше сериозен неуспех.“270
Привечер на 23 ноември настъпи критичен момент. Не можеше и дума да става за каквото и да е присъединяване на 30-и корпус с гарнизона на Тобрук. Настъплението на 13-и английски корпус по посока на автострадата също не успя. На 22 ноември 13-и корпус беше спрян в района на форта Капуцо (на 6 км от египетската граница). Действията на войските от корпуса се ограничиха с обсадата на Бардия, Ес Салум и прохода Халфа.
270
Winston S. Churchill. The Second World War, v. 3, p. 500.