„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))
- Автор: Секистов В. А.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Т. Банков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))». Краткое содержание книги:
Авторът запознава читателя с нахлуването на немско-фашистките войски в Полша, Норвегия, Дания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, разкрива капитулантската роля на буржоазията от тези страни. По-нататък са описани действията на италианските и немските фашисти в Гърция, Югославия и Северна Африка.
В книгата са разкрити задкулисните машинации и антисъветската политика на западните империалисти, които осуетиха откриването на втори фронт в Западна Европа през 1942–1943 г., и истинските причини, които ги подтикнаха да предприемат настъпление срещу хитлеристка Германия през Италия. Авторът, като сравнява действията на англо-американ-ските войски в Средиземноморския басейн и на съветските войски в някои от най-важните операции през Великата отечествена война, изтъква решаващата роля на Съветския съюз във Втората световна война.
Книгата представлява интерес за широк кръг читатели.
През нощта на 13 декември 1941 г. 4 английски ескадрени миноносеца потопиха при нос Бон два италиански леки крайцера — „Ди Барбиано“ и „Ди Джиасано“, — а също и два големи транспортни кораба — „Дел Греко“ и „Филзи“, — отиващи в Либия, натоварени с танкове. Английските ескадрени миноносци незабелязано се приближиха на разстояние 1500 м и пуснаха 16 торпеда.
През същия месец италианският военноморски флот загуби още 6 ескадрени миноносеца и 7 миноносеца.
Към края на 1941 г. загубите на италианския търговски флот възлизаха на 350 съда с обща водоизместимост около 500 000 тона. Вече 80% от всички съдове, които се изпращаха от Италия в Триполитания, не стигаха до своето местоназначение.
Активността на английския флот и значителното отслабване на военновъздушните сили на държавите от „оста“ в Средиземноморския басейн принудиха хитлеристите да прехвърлят от Атлантика в Средиземно море 25 немски подводници, торпедни катери и миночистачи. Новите немски сили нанесоха първия удар на 13 ноември 1941 г. На този ден немска подводница потопи източно от Гибралтар английския самолетоносач „Арк Роял“. На 25 ноември немска подводница потопи в източната част на Средиземно море английския линеен кораб „Бархем“. В линейния кораб попаднаха четири торпеда. В резултат на експлозията в складовете с боеприпаси корабът потъна бързо заедно с екипажа, състоящ се от 800 души. През декември 1941 г. англичаните загубиха лекия крайцер „Галатея“.
В района на Триполи немските миночистачи поставиха минни заграждения. На 19 декември се натъкнаха на мини и потънаха английският крайцер „Нептун“ и ескадреният миноносец „Кандахар“, крайцерът „Орор“ беше сериозно повреден.
Тези големи загуби бяха резултат на недооценката от използуването на авиацията за решаване на тактически задачи на морския театър. Английското адмиралтейство продължаваше „да счита линейните кораби за главно оръжие, макар в продължение на цялата война те да играеха незначителна роля в сравнение със самолетоносачите“262. Военновъздушните сили, както и по-рано, нямаха тясно взаимодействие с военноморския флот, а се използуваха главно за стратегически бомбардировки.
С появяването на немските подводници в Средиземно море италианските военноморски сили малко се активизираха.
През декември 1941 г. с помощта на немските подводници италианците успяха да разкъсат английската блокада по северо-африканското крайбрежие. На 16 декември за първи път след двумесечно прекъсване в Триполи пристигна керван от съдове. Конвоят достави очакващите се с голямо нетърпение няколко танкови роти и артилерийски батареи. През януари 1942 г. загубите на италиано-немските конвои бяха вместо 80% само 20%.
Към 21 часа на 18 декември 1941 г. италианската подводница „Шире“ изплава около военноморската база Александрия (Египет). От нея се отделиха три човекоуправляеми торпеда. Командирът и водолазът седяха с кислородни прибори отгоре на торпедата. Торпедото се движи с акумулаторни батареи и развива скорост до 9 км в час. Районът за действие е около 20 км. „Човеко-торпедата“, изпратени към входа на пристанище Александрия, трябваше да изминат до мястото на английските линейни кораби 9 км. Торпедата вървяха в полупотопено състояние. Над водата се виждаха само главите на командирите водачи.
Промъкването в пристанището стана по следния начин. „Човеко-торпедата“ се намираха до външните пристанищни заграждения, търсейки входната врата. Неочаквано се запалиха сигналните светлини, които показваха на приближаващите се три английски ескадрени миноносеца входа на пристанището. От това се възползуваха и командирите водачи на „човеко-торпедата“. По следите на всеки ескадрен миноносец вървеше в потопено състояние „човеко-торпедото“.
Главната зарядна част с часовников механизъм от първото „човеко-торпедо“ бе поставена в 3 часа на 19 декември под линейния кораб „Велиант“ на 4–5 м от корпуса, второто торпедо екипажът постави под подводната част на линейния кораб „Куин Елизабет“, а третото торпедо — под задната част на танкера „Сагона“.
Към 6 часа на 19 декември експлодира зарядът под задната част на танкера. Танкерът потъна, а близко стоящият ескадрен миноносец „Джервис“ получи тежки повреди. Скоро експлодира зарядът под носовата част на линейния кораб „Велиант“. В резултат на експлозията линейният кораб заседна на плитковина.
След 4 минути стана експлозия под линейния кораб „Куин Елизабет“. Линейният кораб се наклони към десния борд и потъна. Тежко повредените линейни кораби за дълго време излязоха от строя.
262
Дж. Фуллер. Вторая мировая война 1939–1945 г., стр. 153.