„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))
- Автор: Секистов В. А.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Т. Банков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))». Краткое содержание книги:
Авторът запознава читателя с нахлуването на немско-фашистките войски в Полша, Норвегия, Дания, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург, разкрива капитулантската роля на буржоазията от тези страни. По-нататък са описани действията на италианските и немските фашисти в Гърция, Югославия и Северна Африка.
В книгата са разкрити задкулисните машинации и антисъветската политика на западните империалисти, които осуетиха откриването на втори фронт в Западна Европа през 1942–1943 г., и истинските причини, които ги подтикнаха да предприемат настъпление срещу хитлеристка Германия през Италия. Авторът, като сравнява действията на англо-американ-ските войски в Средиземноморския басейн и на съветските войски в някои от най-важните операции през Великата отечествена война, изтъква решаващата роля на Съветския съюз във Втората световна война.
Книгата представлява интерес за широк кръг читатели.
От 25 до 29 август 1941 г. се състоя поредната среща на Хитлер с Мусолини. Хитлер поиска изпращането на нови крупни контингенти от италианските войски за съветско-германския фронт. На 15 септември за съветско-германския фронт бяха изпратени от Франция 50% от окупационните войски — около 20 дивизии.
В резултат на провала на плана за „светкавичната“ война германското върховно командуване беше принудено през септември 1941 г. да снеме от Либийския фронт основните сили на немскофашистката авиация, която Хитлер беше предоставил в разпореждане на Мусолини, и да ги прехвърли на съветско-германския фронт. От това решение става ясно, че „Хитлер и неговият щаб разглеждаха войната в Либия като допълнителна и незначителна и никак неоправдаваща отклонението на сили необходими за Русия“257.
Този факт се потвърждава от немските източници. Военните автори на книгата „Световната война 1939–1945 г.“ пишат, че „войната срещу Русия спаси положението на Британската империя в Средиземно море, като предизвика нов отлив на сили от дадения театър, в резултат на което генерал Ромел не можеше да продължи своето настъпление към Нил“258.
По такъв начин в резултат на победите на съветската армия се създадоха благоприятни условия за активизиране на бойните действия по всички фронтове на антихитлеристката коалиция. В Близкия Изток седмица след седмица минаваха в мирна обстановка. Английското командуване в Египет в продължение на седем месеца — от 15 април до 18 ноември 1941 г. — можеше да се занимава със съсредоточаване на войски и техника и да се готви за нови настъпателни действия в Северна Африка.
Провалянето на плана на „светкавичната“ война срещу Съветския съюз оказа пряко влияние за изменяне на обстановката в Средиземно море в полза на английското командуване. На 10 ноември 1941 г., след като немскофашистката авиация вече беше прехвърлена на съветско-германския фронт, Чано записва в своя дневник: „Отсега до идването на немците английската авиация ще господствува в нашето небе почти като в собствено.“259
В резултат на прехвърлянето на немскофашистката авиация от Средиземноморския басейн на съветско-германския фронт английският военноморски флот получи свобода на действие в Средиземно море. Във въздуха английската авиация се активизира.
В средата на септември 1941 г. италианците изпратиха в Либия керван от морски съдове, състоящ се от седем парахода, два крайцера и десет ескадрени миноносеца. Английската ескадра, в чийто състав имаше два линейни кораба, възползувайки се от прекратяването на нападенията на немскофашистките самолети над Малта, залови италианския керван от морски съдове и потопи всички параходи и два ескадрени миноносеца.
На 9 ноември 1941 г. Чано отбелязва в дневника си: „От 19 септември престанахме да изпращаме кервани от морски съдове в Либия.“260 Обаче през ноември 1941 г. италианското военноморско командуване беше принудено да предприеме нови опити за изпращане на подкрепления в Либия. На 9 ноември 1941 г. два английски леки крайцера и два ескадрени миноносеца, базирани на Малта, унищожиха италианския керван от параходи, който се движеше съпровождан от два тежки крайцера и четири ескадрени миноносеца. Освен параходите италианците загубиха и два ескадрени миноносеца.
Италианците имаха предимство в силите, но англичаните с помощта на радиолокаторите успяха да постигнат внезапност в нападенията, точност в маневрирането и попадение на снарядите в целта.
Италианският военноморски щаб беше толкова оскандален от събитията в Средиземно море, че представи своите загуби за английски. В съставеното от италианския щаб сведение се казва, че подводницата „Маласпина“ потопила два английски парахода с обща водоизместимост 10 000 тона. Но единственото, което беше действително потопено, е самата подводница. В завършен вид сведението беше съставено много просто: „Заместник-началникът на генералния щаб, адмирал Сансонети, взел молива и поправил 10 000 на 30 000 т, тъй като това щяло да направи по-силно впечатление.“261
Към такива информации прибягваха и немските фашисти от ведомството на Гьобелс.
Общите италиански загуби през ноември 1941 г. представляваха 77% от всички плавателни съдове, изпратени в Либия.
257
Д ж. Фуллер. Вторая мировая война 1939–1945 г., стр. 207
258
Wellkrieg 1939–1945, III Teil, Der Luftkrieg, s. 85.
259
The Ciano Diaries (1939–1943), p. 396.
260
Пак там, стр. 395.
261
Пак там, стр. 397.