Кристалният отломък

— Ала сега, след толкова години, пътищата на делата ни като че ли се пресичат, могъщи разрушителю! Моят народ проявява интерес — даже нещо по-силно — към магьосника, на когото явно служиш.

Ерту изпъна рамене и в червените му зли очи припламнаха опасни искрици:

— Да служа! — провикна се той и гласът му затрепери, сякаш бе на косъм да избухне в сляпа ярост.

Дризт бързо се поправи:

— По всичко личи, велико творение на Мрака, че магьосникът притежава някаква власт над теб. Очевидно е, че работиш заедно с Акар Кесел!

— Аз не служа на никой смъртен! — изрева демонът и така силно тропна с крак, че пещерата потрепери.

Елфът се зачуди дали двубоят, от който така се боеше, не започваше. Може би трябваше да повика Гуенивар — така поне те щяха да нанесат първия удар.

Внезапно демонът се успокои. Убеден, че поне отчасти се досеща каква е причината за неочакваното присъствие на Елфа на мрака, Ерту го погледна изпитателно.

— Аз да служа на магьосника! — изсмя се той. — Акар Кесел е достоен за презрение даже в очите на жалката си раса! Ала ти знаеш това не по-зле от мен, елфе и не можеш да го отречеш. Ти си тук, също както и аз, заради Креншинибон, а Кесел нека се продъни вдън земя!

Неразбиращото изражение на Дризт бе достатъчно искрено, за да обърка демона. Чудовището все още вярваше, че предположението му е вярно, но не можеше да разбере защо елфът не разбира за какво му говори.

— Креншинибон — повтори той и посочи на юг. — Древното творение, надарено с невероятно могъщество!

— Кулата? — попита Дризт.

Несигурността на демона се превърна в ярост.

— Не се преструвай, че не ме разбираш! — изкрещя той. — Елфическите властелини прекрасно познават силата на онова, което Кесел владее. Щяха ли иначе да излязат на повърхността, за да го търсят!

— Е добре, отгатна — отстъпи Дризт. — Трябваше да се уверя, че кулата в полето е именно онова, което търся. Малко милост имат господарите ми към небрежните шпиони.

Зла усмивка плъзна по устните на Ерту при спомена за злокобните стаи за мъчения в Мензоберанзан. Годините, които прекара сред Мрачните елфи, наистина бяха пълни с удоволствия!

Дризт бързо насочи разговора в друга посока, натам, откъдето можеше да се надява да научи някоя слабост на Кесел или кулата му.

— Едно нещо ме озадачава, страховито творение на най-черното зло — започна той, продължавайки с все нови и нови ласкателства към чудовището. — С какво право този магьосник властва над Креншинибон?

— С никакво! — отсече Ерту. — Магьосник? Ха! Сравнен с твоя народ, елфе, той не е нищо повече от жалък чирак. Та езикът му се преплита дори, когато изрича и най-простото заклинание! Ала съдбата често погажда такива номера. Още по-добре, мен ако питаш! Нека Акар Кесел се порадва на краткия си миг на слава! Човеците не живеят особено дълго!