Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
Хората в Брин Шандер ридаеха при звука на предсмъртните писъци и стонове на умиращите си братя в Таргос. Само Касиус, обсебен от мисълта да открие и разбере слабостта, която Кесел току-що им бе разкрил, нямаше време за сълзи. От виковете на умиращите таргосци го болеше също така силно, както и всички останали в града, ала гордият представител на Брин Шандер нямаше намерение да показва и най-малката слабост пред безумния Кесел. Затова вместо болката, която го разкъсваше, на лицето му се четеше само свирепа ярост.
Кесел се разсмя.
— Не се цупи, бедни Касиус — подразни го магьосникът, — не ти подхожда!
— Ти си едно жалко псе! — не му остана длъжен Гленсатер. — А непослушните кучета заслужават камшик!
С жест Касиус спря представителя на Източен пристан.
— Успокой се, приятелю — прошепна той. — Кесел ще се възползва от нашата паника. Остави го да говори — с думите си той ни разкрива много повече, отколкото подозира.
— Бедни Касиус! — подигравателно повтори магьосникът.
Изведнъж лицето му отново се разкриви от гняв. Касиус забеляза внезапната промяна и я прибави към всичко онова, което бе успял да научи досега.
— Запомнете добре какво видяхте току-що, жители на Брин Шандер — подигравателно се изсмя Кесел. — Преклонете се пред господаря си или същото ще сполети и вас! А зад вас няма никаква вода! Няма къде да избягате!
И като избухна в буен смях, той се огледа наоколо, сякаш търсеше нещо:
— Какво ще правите — разнесе се подигравателният му кикот — като си нямате езеро?
После продължи:
— Аз казах онова, което имах да кажа, Касиус. Чуй ме добре! Утре при мен ще дойде твой пратеник, който ще ми донесе вестта за твоята безрезервна капитулация! А ако гордостта ти се противи на това, спомни си писъците на умиращия Таргос! Обърни се към града на Маер Дуалдон, ако се чудиш как да постъпиш, жалки Касиус! Когато се събудиш утре сутринта, пламъците още няма да са изтлели!
В този миг се втурна вестоносец и се обърна към Касиус:
— Много кораби са били забелязани да излизат изпод дима, който покрива Таргос! Бегълците вече започнаха да изпращат сигнали!
— А Кемп? — нетърпеливо попита Касиус.
— Жив е — отвърна вестоносецът. — Заклел се е да отмъсти!
Касиус въздъхна с облекчение. Таргосецът съвсем не беше любимият му представител, ала знаеше, че каленият в десетки битки Кемп може да направи много за Десетте града преди всичко да е свършило.
Кесел чу разговора и презрително изсумтя:
— И къде ще избягат?
Касиус, решен да научи всичко, което може за непредсказуемия си и неустойчив противник, не каза нищо, но Кесел отговори вместо него:
— В Бремен? Няма да могат! — и като щракна с пръсти, магьосникът изпрати отдавна подготвеното съобщение към разположените най-далеч на север свои бойци. Голяма група гоблини незабавно се отдели от войската и потегли на запад.
Към Бремен.
— Виждаш ли? Бремен ще падне преди да е свършила нощта. Съвсем скоро още един флот ще побегне към вътрешността на безценното им езеро. Същото ще се случи и в града край гората… и сам можеш да си представиш какъв ще бъде резултатът. Каква защита, мислиш, ще могат да предложат езерата на тези хора, когато дойде свирепата зима? — изкрещя той. — Как ще избягат от мен корабите, когато водата замръзне около тях?
И той отново се изсмя, само че по-зловещо, по-заплашително.
— На каква защита може да се надява който и да било от вас срещу Акар Кесел?
Касиус и магьосникът се втренчиха един в друг.
— Каква защита? — беззвучно повтори Кесел.
Касиус го чу прекрасно.
Във вътрешността на Маер Дуалдон, Кемп с мъка преглътна яростта си, когато видя града да рухва. Почернели от саждите лица ужасено и невярващо се взираха в горящите останки. Не можеха да повярват на очите си, мнозина открито заплакаха за изгубените си близки и приятели.
Също като Касиус и Кемп успя да превърне отчаянието си в съзидателен гняв. Веднага щом научи за гоблините, които се насочваха към Бремен, той изпрати най-бързия си кораб натам, за да предупреди хората от далечния град и да им съобщи това, което се бе случило с Таргос. След това изпрати втора лодка към Самотната кория, молейки за храна и превръзки, а може би и покана да акостират там.