Гласът на острието

— Нямах избор! — изкрещя Рюз. — Принудиха ме! Нямах избор!

— Разбира се, че са ви принудили. — Сакатият инквизитор се обърна със сериозно изражение към публиката си. — За нас е ясно, че вие сте само една тухла от тази къща на позора и безчестието. Наскоро бе направено посегателство върху живота ви, нали така?

— Опитаха се да ме убият!

— Кой се опита?

— Този човек! — изхленчи задавено Рюз. Посочи с треперещ пръст затворника до себе си и се дръпна назад, колкото му позволяваха веригите между двамата. — Той беше! Той! — От устата му захвърча плюнка, а веригите задрънчаха при всяко размахване на ръката му.

Последва нова вълна на недоволство, този път малко по-силна. Джизал видя как главата на втория затворник клюмна и той започна да се свлича настрани, но мощният албинос го сграбчи и го изправи отново.

— Събудете се, господин Карпи! — извика Глокта. Люшкащата се глава бавно се надигна. Джизал видя непознато лице, странно подпухнало и цялото осеяно със ситни белези от акне. С погнуса забеляза, че предните му зъби липсват, точно като тези на Глокта.

— Вие сте от Талинс, нали, от Стирия? — Мъжът кимна, бавно, като в просъница. — И ви плащат да убивате хора, така ли е? — Мъжът кимна пак. — Наеха ли ви да убиете десет от поданиците на Негово величество, измежду които този човек, Салем Рюз, направил пълни самопризнания, предател?

От носа на затворника потече тънка струйка кръв и очите му започнаха да се обръщат навътре. Албиносът го разтърси за рамото и съзнанието му се върна. Кимна замаяно.

— Какво стана с останалите девет?

Мълчание.

— Убихте ги, нали?

Ново кимване с глава, този път придружено със странно клокочене в гърлото на затворника.

Глокта се извърна със сериозно изражение към унесените лица в залата.

— Вилем дан Роб, служител в митницата, прерязано гърло от ухо до ухо. — Той прокара пръст през шията си и от обществената ложа се разнесе женски писък. — Солимо Сканди, търговец, намушкан четири пъти в гърба. — Глокта вдигна четири пръста, после ги притисна до стомаха си, сякаш му прилошаваше от разказа. — Кървавият списък продължава. Мъже, убити в името на още по-големи печалби. Кой ви нае?

— Той — изграчи затворникът и обърна подпухналото си лице към мършавия мъж до себе си, който седеше, свлечен на пейката, с изцъклен поглед и напълно несъзнаващ къде се намира.

С почукване на бастуна по плочите Глокта отиде до него.

— Как се казвате?

Главата на затворника подскочи и очите му се втренчиха в изкривеното лице на инквизитора.

— Гофред Хорнлак! — отвърна незабавно той с писклив глас.

— И сте старши член на Гилдията на търговците на платове?

— Да! — изстреля отговора си затворникът, примигвайки като луд.

— Всъщност един от заместниците на магистър Колт!

— Да!

— Заговорничил ли сте с други търговци срещу Негово величество? Наехте ли убиец, който да премахне десет от поданиците на Негово величество? Това наредено ли ви бе от магистъра на гилдията, Костър дан Колт?

— Да! Да!

— Защо?

— Страхувахме се да не проговорят за онова, което знаят… да не проговорят… да не кажат. — Празните очи на Хорнлак се втренчиха в един от стъклописите на високите прозорци. Устата му бавно замря.

— Да не проговорят за онова, което знаят? — подсети го Глокта.

— За измяната на гилдията! — избърбори търговецът. — За нашето предателство! За дейностите в гилдията… изменнически… дейности.

— Сам ли действахте? — рязко го прекъсна Глокта.

— Не! Не!

Глокта стовари бастуна си на пода пред него.

— Кой издаваше заповедите? — изсъска му той.

— Магистър Колт! — викна незабавно Хорнлак. — Магистър Колт издаваше заповедите. — Залата ахна. Самодоволната усмивка на Сълт се разтегли още повече. — Магистърът беше! — Перата на писарите безмилостно драскаха по хартията. — Колт! Той даваше заповедите! Всички заповеди! Магистър Колт!

— Благодаря ви, господин Хорнлак.

— Магистър Колт! Той даваше заповедите! Магистър Колт! Колт! Колт!

— Достатъчно — озъби му се Глокта. Затворникът млъкна. Залата притихна.

Архилектор Сълт посочи тримата затворници.

— Ето го и вашето доказателство, уважаеми лордове!

— Това е измама! — викна лорд Брок и скочи на крака. — Това е обида!

Едва неколцина надигнаха глас в негова подкрепа, но те не прозвучаха така ентусиазирано както преди. Мълчанието на лорд Хюгън не остана незабелязано. Той седеше и старателно изучаваше фината кожа на обувките си. Берзин бе потънал в седалката си и изглеждаше наполовина така внушителен, както допреди малко. Лорд Ишър зяпаше в стената с отегчен вид и въртеше из пръстите тежката си златна огърлица. Имаше вид на човек, за когото съдбата на Текстилната гилдия повече не е от значение.