Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)

Катул Цезар стана от стола си.

— Тогава най-добре веднага да прекратим този фарс и да се залавяме за работа.

Той излезе от стаята и застана спокоен срещу разбунтувалите се офицери. Нищо в поведението му не издаваше какви страсти бушуват в душата му. Вече му се предоставяше възможност сам да защити накърнените си дигнитас и аукторитас.

— Понеже смятам, че е невъзможно да удържим сегашните си позиции, заповядвам веднага да преминем към отстъпление — изрече той заповедта с ясен и отчетлив глас. — Дал съм инструкции на Луций Корнелий как точно трябва да протече нашето оттегляне, така че отсега нататък ще слушате неговите нареждания. И все пак бих искал на всеки да бъде ясно, че тази вечер думата „бунт“ изобщо не е била споменавана. Разбрано?

Офицерите промърмориха нещо в знак на съгласие, доволни, че в бъдеще никой няма да ги обвинява в „бунт“.

Катул Цезар се върна и освободи офицерите.

Докато групата се разпръсваше, Гней Петрей се примъкна до Сула и двамата заедно се насочиха към моста.

— Да ти кажа честно, Луций Корнелий, всичко мина много добре. Не предполагах, че Квинт Лутаций ще излезе с такава чест от положението. Кълна се, че малцина са като него.

— О, като се изключат аристократичните му маниери, той е умен човек — съгласи се Сула. — И е прав, когато казва, че никой не трябва да споменава, за какъвто и да е бунт.

— Е, аз поне ще мълча до гроб! — увери го Петрей.

Цареше пълен мрак, затова по моста стояха запалени факли, така че човек да не се прекатури по невнимание в реката. Като стъпи на другия бряг, Сула изтича пред изпреварилите го центуриони и трибуни и се обърна на висок глас към всички.