Мъглите на Авалон (Том 2)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 2)». Краткое содержание книги:
— Все пак мисля, че твоят син по право е по-близо до престола от сина на Ланселет, Моргана — каза Гарет, и тя си спомни, че беше достатъчно голям при раждането на Гуидиън, за да не е забравил за него. — При това хората от Древните племена с по-голяма готовност биха се заклели във вярност на сестрата на Артур — по стария закон, когато властта се е предавала по женска линия, естествен наследник е синът на сестрата.
Гарет се смръщи, замисли се за миг, и после попита:
— Той също ли е син на Ланселет, Моргана?
Моргана си каза, че такъв въпрос е напълно естествен — той я приемаше като своя приятелка от детството. Затова поклати глава и се опита да обърне всичко на шега, за да не покаже раздразнението си.
— Не, Гарет. Ако беше тъй, щях да съм ти казала. Всяко нещо, което има връзка с Ланселет, представлява интерес за теб. А сега ме извинете, редно е да отида и да поговоря с майка ви — тя винаги е била добра с мен.
И тя се отправи бавно към подиума, на който седяха дамите. Залата сякаш ставаше по-препълнена, защото навсякъде се образуваха малки групички от хора — всеки намираше стари приятели и бързаше да се поразговори с тях.
Моргана винаги бе ненавиждала претъпкани с хора помещения, а и напоследък бе прекарала толкова много време из зелените хълмове на Уелс, че съвсем бе отвикнала от миризмата на много човешки тела, натъпкани на едно място, смесена с мириса на дима от огнището. Опита се да се промъкне отстрани покрай тълпата, но се сблъска с някакъв мъж. Въпреки че беше дребничка, човекът залитна и трябваше да се подпре на стената, за да не падне. Той я погледна и Моргана се озова очи в очи с Мерлин Британски.
Не беше разговаряла с Кевин от деня, когато бе убита Вивиан. Изгледа го хладно и се опита да го подмине.
— Моргана…
Моргана се престори, че не чува. Тогава Кевин каза с глас, не по-малко студен от нейния поглед:
— Нима една дъщеря на Авалон ще отвърне лице, когато Мерлин говори?
Тя си пое дълбоко дъх и каза:
— Щом ми нареждаш да те изслушам в името на Авалон, аз съм на твое разположение. Но нима ти, който предаде тялото на Вивиан на християните, можеш да искаш това? Деянието ти бе предателство към Авалон.
— Нима ти, лейди, можеш спокойно да говориш за предателство, ти, която сега си кралица на Северен Уелс, а през това време на Авалон няма кой да заеме мястото на Вивиан?
Тя избухна:
— Веднъж вече опитах да говоря в името на Авалон, но ти ми нареди да мълча. После сведе глава. Очевидно не очакваше от него отговор. Вместо това се заслуша в мислите си: „Той е прав. Как смея да говоря за предателство, след като тъкмо аз избягах от Авалон, когато бях прекалено млада и глупава, за да разбера истинските планове на Вивиан? Едва сега започвам да съзнавам какво е искала да постави в ръцете ми — щях да имам власт върху съвестта на краля. А аз се отказах от тази власт, без да я ползвам, и допуснах Гуенхвифар да я даде на свещениците.“ Сетне допълни на глас:
— Говори, Мерлин. Дъщерята на Авалон те слуша.
Той не проговори веднага. Остана загледан в нея, и тя си припомни с тъга годините, когато тъкмо той бе единственият й приятел и съюзник в този двор. Най-сетне Кевин каза:
— Красотата ти ми напомня Вивиан, Моргана. Нейният чар също се увеличаваше с годините. В сравнение с теб всяка жена в този двор, включително и онази ирландска кралица, по която всички се захласват, прилича на нарисувана кукла.
Моргана се усмихна едва забележимо и отбеляза:
— Преди малко призоваваше едва ли не цялата власт на Авалон, за да ме накараш да те изслушам. Надали си искал просто да ми правиш комплименти нали, Кевин?
— Кой знае? Не бях прав да ти говоря така, Моргана. Слушай — на Авалон имат нужда от теб. Тази, която наследи Вивиан, е… — той не довърши и я загледа угрижено. — Нима си толкова влюбена в застаряващия си съпруг, та не можеш да се откъснеш оттам?
— Не — отвърна Моргана, — но аз служа и там на Богинята.
— Това знам и аз — каза Кевин. — Казах го и на Ниниан. Ако стане тъй, че Аколон наследи трона на баща си, старата вяра ще просъществува в Уелс. Но Аколон не е престолонаследник, а първородният син на Уриенс е глупак и роб на свещениците.