Мъглите на Авалон (Том 2)

— Илейн не е ли с теб?

— Не, защото едва преди три дни ни се роди още една дъщеря. Тя се надяваше детето да се роди малко по-рано, и тогава вече щеше да се е оправила достатъчно, та да може да язди по Петдесетница, но бебето беше доста едро и се позабави. Очаквахме раждането още преди три седмици!

— Колко деца имаш вече, Ланс?

— Три. Галахад е голямо момче, на седем години, след него е Нимю — тя е на пет. Не ги виждам много често, но бавачките им казват, че са умни и много добре развити за възрастта си, а сега Илейн е решила да кръсти най-малката Гуенхвифар — на кралицата.

— Каня се да тръгна на север и да посетя Илейн — каза Моргана.

— Тя ще ти се зарадва, сигурен съм. Там, на север, понякога е много самотно — отвърна Ланселет. Моргана никак не бе убедена, че Илейн ще й се зарадва, но това си бяха техни отношения. Ланселет хвърли поглед към подиума, където Гуенхвифар бе повикала Изота от Корнуол да седи до нея, на кралската маса, а от другата страна Артур разговаряше с херцог Марк и племенника му.

— Познаваш ли онова момче, Друстан? Добър арфист е, макар че не може да се мери с Кевин, разбира се.

Моргана поклати глава.

— А Кевин ще свири ли тази вечер?

— Не съм го виждал — отвърна Ланселет. — Кралицата не го обича, а и нравите в кралския двор са вече прекалено християнски, въпреки че Артур все още го цени и като музикант, и като съветник.

Моргана попита направо:

— И ти ли си станал християнин?

— Ще ми се да бях — отвърна Ланселет с дълбока въздишка. — Толкова простичка ми се вижда тази вяра — от теб се иска само да приемеш, че Христос е приел кръстната смърт, за да изкупи веднъж завинаги греховете ни. Но аз познавам прекалено много истини… И знам как живот след живот само ние и никой друг можем да разберем причините за събитията, които сами сме предизвикали и да поправим бедите, за които сме станали причина. Не мога да разбера как един-едничък човек, колкото и да е свят и благословен от Бога, би могъл да изкупи всички грехове на цялото човечество, извършени през цялото му съществувание. Как иначе да си обясниш например това, че в настоящия живот на едни е дадено толкова много, а на други — почти нищо? Не, мисля, че това е жестока измислица на свещениците, че искат по този начин да убедят хората, че само те имат пряка връзка с Всевишния и могат да опрощават грехове в Негово име — о, как бих искал да вярвам, че наистина е така! При това някои от християнските свещеници наистина са добродетелни и искрени люде.

— Не съм срещала досега никой от тях, който да е и наполовина толкова добър, или толкова мъдър, колкото бе Талиезин — каза Моргана.

— Велика душа имаше Талиезин — отвърна Ланселет. — Може би само един живот, макар и отдаден изцяло в служба на Боговете, не може да доведе до толкова мъдрост, колкото притежаваше той, но той бе един от избраните, които са им служили стотици години. В сравнение с него Кевин ми се вижда толкова подходящ за Мерлин Британски, колкото малкият ми син е подходящ да заеме трона на Артур и да поведе войските му в бой. Освен това Талиезин бе великодушен и не влизаше в спор с християнските свещеници, защото съзнаваше, че те служат на своя Бог, както и колкото могат, и че може би след още много идвания на тази земя ще осъзнаят, че Бог е нещо много по-велико, отколкото са си представяли. Знам например, че той много уважаваше душевната сила, която те проявяват, когато се обричат на безбрачие.