Мъглите на Авалон (Том 2)

Ланселет поклати глава.

— Последното, което научих беше, че той се кани да се жени за дъщерята на крал Хоел — отвърна той, — не помня как й беше името…

— Казва се Изота, също като владетелката на Корнуол — каза Лайънел — Но не са се оженили все още. Би трябвало да знаеш, че Хоел е от тези хора, които никога не казват нито да, нито не — все обмисля кое ще му бъде от по-голяма полза — да даде дъщеря си в Долна Британия, или в Корнуол…

— Херцог Марк няма правото да сключва съюзи от името на Корнуол с когото и да било — отбеляза сухо Гауейн. — Корнуол е твой, нали, лейди Моргана? Доколкото си спомням, Утър го дарил на лейди Игрейн, когато се възцарил, така че ти си го наследила и по линия на Игрейн, и по линия на Горлоис, макар че земите на Горлоис поради предателството му са преминали в ръцете на Утър. Надявам се, не греша — всичко това се е случило още преди моето раждане, а и ти самата си била малко дете…

— Херцог Марк управлява земята от мое име — каза Моргана. — Не съм чувала той да е предявявал претенции към нея. Вярно, на времето се говореше, че би трябвало да се омъжа за Марк или за племенника му Друстан…

— Нямаше да е зле да го беше сторила — намеси се Лайънел, — защото Марк е алчен. Въпреки че взе несметни богатства като зестра на ирландската си съпруга, не се и съмнявам, че ще се опита да глътне Корнуол заедно с Тинтагел. Поне ще опита с надеждата да се измъкне — като лисица от кокошарник.

Ланселет поде:

— Много по-хубави бяха дните, когато всички бяхме просто рицари от свитата на Артур. А сега аз управлявам земите на Пелинор, Моргана е кралица на Северен Уелс, а пък ти, Гауейн, би трябвало по право да си крал в Лотиан…

Гауейн се усмихна.

— Кралският занаят не ми е по вкуса, не ставам за тази работа, братовчеде. Аз съм войник — ако трябва да живея все на едно и също място, при това в кралски двор, направо ще се поболея! Напълно ме задоволява това, че Агравейн управлява там редом с майка ни. Все си мисля, че Древните племена са го решили по-правилно — жените да си седят у дома и да управляват, колкото си щат, а пък мъжете да воюват и да странстват. Да, никога няма да се разделя с Артур, но да си призная, този постоянен живот в двора ме уморява. Е, по-добре турнир, отколкото нищо.

— Сигурна съм, че ще спечелиш и награди, и почести — усмихна му се Моргана. — Как е майка ти, Гауейн? Още не съм разговаряла с нея. — После допълни малко заядливо: — Чувах, че и други, освен Агравейн и помагат в управлението на кралството.

Гауейн се разсмя весело.

— Ами да, сега модата е такава — и за това заслугата е твоя, Ланселет. След като ти се омъжи за дъщерята на Пелинор, сигурно Ламорак е решил, че то един рицар не може да добие истинска слава, ако първо не е бил любов…

В този момент той видя помрачнялото лице на Ланселет и припряно се поправи: — Искам да кажа, ако първо не е бил избран за рицар — защитник на някоя велика и прекрасна кралица. При това, мисля, че цялата работа не е само поза. Ламорак наистина обича майка ми, и на мен това не ми се зловиди. Омъжили я за крал Лот, когато той не е бил вече в първа младост, а тя е била на петнадесет години. Помня как се чудех още като малко дете как тя съумява да живее с него в мир и любов и винаги да е любезна и добра.