Момичета с броеници

И на всякаква възраст, очевидно.

За миг я обзе онова странно чувство, което човек изпитва, когато е в чужд град и му се стори, че е мярнал познат — първо близост, а после осъзнаване, че не може да е така, което в случая означаваше:

Какво, по дяволите, търси мъжът ми в ресторант с момиче, което надали има и осемнайсет?

И преди още да успее да се замисли, отговорът нахлу с рев в главата й.

Мръсно шибано копеле.

Винсънт забеляза Джесика и изражението му й разказа всичко. Вина, отгоре — срам, а за гарнитура — лайнарска усмивка.

Джесика пое дълбоко въздух, впери поглед в тротоара и продължи нататък по улицата. Нямаше никакво намерение да се проявява като тъпа откачалка и да прави сцена на мъжа си и любовницата му на обществено място. Изключено.

Само след секунди Винсънт изхвърча от вратата.

— Джес — каза. — Чакай.

Джесика спря и се опита да овладее яростта си. Но яростта отказа да я слуша — бе се превърнала в бясно, панически бягащо стадо.

— Говори ми — замоли я той.

— Да ти го начукам.

— Не е това, което си мислиш, Джес.

Тя тръшна пакета на една пейка и се извъртя с лице към него:

— Ей, как пък познах, че точно това ще кажеш?

Огледа мъжа си от горе до долу. Винаги се удивяваше на това как й изглежда различен, в зависимост от настроенията й. Когато бяха щастливи, пичовската му стойка й се струваше безкрайно сексапилна. Но когато бе бясна, й приличаше на уличен келеш и й се щеше да му щракне белезниците.

А сега — да пази Бог и двамата — я бе докарал до по-силен бяс от всякога друг път.

— Нека да ти обясня — добави той.

— Да ми обясниш ли? Както ми обясни за Мишел Браун ли? Извинявай, как точно го каза тогава? Малко любителска гинекология в моето легло?

— Чуй ме.

Сграбчи я за ръката и за пръв път, откакто се познаваха, за пръв път през бурната им и страстна любов й се стори, че са някакви непознати, каращи се на ъгъла на улицата — нещо, което си се клела, че никога няма да допуснеш, докато си била влюбена.

— Пусни ме — предупреди го тя.

Той я стискаше все по-силно.

— Джес.

— Махни… шибаната си… ръка… от мен! — Никак не се изненада, че е свила и двете си ръце в юмрук. Мисълта я попритесни, но не толкова, че да ги отпусне. Щеше ли да го удари? Честно казано, и тя самата не знаеше.

Винсънт отстъпи с вдигнати ръце в знак, че се предава. От изражението му Джесика разбра, че е прескочила някакъв праг и е навлязла в сумрачна територия, откъдето може би нямаше връщане и за двама им.

Грабна пакета, извъртя се на пета и тръгна обратно към джипа. Ебала съм ти UPS-а, ебала съм ти банката, ебала съм ти вечерята. Единствената й мисъл бе да се махне оттам колкото се може по-скоро.

Скочи в джипа, запали и натисна до дупка газта. Почти се надяваше наоколо да има някой новобранец полицай, който да я спре и да се опита да й чете конско.