Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
Дани изчака половин час и започна да се чуди дали не ги е изпуснал. Тъкмо мислеше да стане и да попита рецепционистката, когато асансьорът се отвори и отвътре се появиха Хюго и жената. Теглеха два куфара след себе си. Приближиха се до рецепцията, където жената плати сметката, и после бързо напуснаха хотела от страничния изход. Дани изтича след тях и видя, че се качват в едно черно такси. Втурна се към следващото в редицата и още преди да е затворил вратата, извика:
— Карай след предното такси!
— Откога чакам някой да ми каже тези думи — възкликна шофьорът и потегли.
Предното такси зави вдясно и се насочи към Хайд Парк, продължи през тунела, покрай Бромптън Роуд и оттам към „Уестуей“.
— Май отиват към летището — обади се шофьорът.
След двайсет минути се оказа, че е прав.
Когато двете таксита спряха пред летище „Хийтроу“, шофьорът на Дани каза:
— Втори терминал — значи ще пътуват някъде в Европа.
Апаратът показваше 34.50 паунда. Дани му подаде 40 и изчака в колата, докато Хюго и жената изчезнат в тълпата.
Дани ги проследи и видя, че се редят на опашка за бизнес класа. На екрана отгоре беше изписано: „ВА0732, Женева, 13:55“.
— Идиот! — изруга се отново Дани. Адресът на пощенския плик. Но къде точно в Женева беше? Погледна си часовника — все още имаше време да си купи билет и да хване самолета. Изтича до гишето на „Бритиш Еъруейз“, където се наложи да почака малко, преди да му дойде редът.
— Дали ще може да ми намерите място в полета до Женева в 13:55? — попита той, като се стараеше да не звучи съвсем отчаян.
— Носите ли багаж? — попита жената.
— Не, никакъв.
Тя провери в компютъра и каза:
— Още не са затворили изхода, така че най-вероятно ще успеете. Бизнес класа или икономична?
— Икономична. — Не искаше Хюго и жената да го видят.
— Прозорец или пътека?
— Прозорец.
— Ще ви струва двеста и седемнадесет паунда.
— Благодаря — отвърна Дани и й подаде кредитна карта.
— Мога ли да видя задграничния ви паспорт?
Никога не беше имал задграничен паспорт.
— Паспорта ми?
— Да, сър.
— О, не! Мисля, че съм го забравил вкъщи.
— В такъв случай едва ли ще успеете да хванете самолета.
— Идиот, идиот — измърмори Дани.
— Моля?
— Не, вие. На себе си говоря.
Жената се усмихна.
Дани се обърна й бавно напусна сградата. Чувстваше се напълно безпомощен. Не забеляза Хюго и жената, които преминаха през вратата с надпис „Заминаващи, разрешено само за пътници“, за разлика от мъжа, който наблюдаваше отстрани и него, и тях.
Хюго натисна зеления бутон на мобилния си телефон точно когато по високоговорителите обявиха:
— Последно повикване за пътниците с полет ВА0732 до Женева. Моля да се отправите към изход деветнайсет.
— Проследи ви от „Сотбис“ до хотела и оттам до „Хийтроу“.
— А качи ли се в самолета?
— Не, не си носеше паспорта.
— Типично за Ник. Къде е сега?
— Връща се в Лондон, което означава, че имате преднина от двадесет и четири часа.
— Да се надяваме, че ще ни стигнат, а ти не го изпускай от очи.
Хюго изключи телефона си и двамата с Маргарет тръгнаха да се качат на самолета.
— Да не би да открихте още някоя семейна ценност, сър Никълъс? — с надежда в гласа попита господин Блъндел.
— Не, интересува ме обаче дали имате копие на пощенския плик, който продадохте днес сутринта?
— Да, разбира се. Пазим снимки на продадените екземпляри, в случай че по-късно възникне спор.
— А може ли да я видя? — попита Дани.
— Проблем ли има?
— Не, просто искам да проверя адреса.
— Разбира се — рече Блъндел, натисна няколко клавиша на компютъра си и след секунди на екрана се появи снимка на пощенския плик. Акционерът завъртя монитора така, че Дани също да го види.
Baron de Coubertin
25 rue de la Croix — Rouge
Geneve
La Suisse
Дани си записа името и адреса.