Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Съвсем вярно — на висок глас се обади Дани.
Крейг и Пейн едновременно се обърнаха към него, но не показаха да са го разпознали. Бяха го виждали на подсъдимата скамейка само преди две години, но пък тогава Дани беше с доста по-къса коса, необръснат и в затворнически дрехи. Пък и защо им трябваше да мислят за Дани Картрайт? За тях той беше минало — умрял и погребан.
— Как си изкарваш, Ник? — попита Пол, внезапно изникнал до него.
— Много добре, благодаря. По-добре, отколкото очаквах — отвърна Дани и се приближи още до Крейг и Пейн, така че да могат да го чуват. Но очевидно нищо не можеше да ги разсее от разговора с двете момичета.
Залата избухна в аплодисменти и всички се обърнаха, за да посрещнат Лорънс Девънпорт. Той се усмихна и помаха с ръка, сякаш бе кралска особа. Бавно тръгна през залата, като спираше на всяка крачка, за да приема поздравления. Дани си спомни крилата фраза на Скот Фицджералд: Докато актьорът танцуваше, нямаше огледала, в които да се огледа, затова той се наведе назад и се полюбува на образа си в полилея.
— Искаш ли да те запозная? — попита го Пол, който беше забелязал, че Дани не откъсва очи от актьора.
— Да, бих искал — прие Дани, любопитен да разбере дали и Девънпорт ще се отнесе към него със същото безразличие.
— Тогава ме последвай. — Бавно си запроправяха път през претъпканата зала, но малко преди да стигнат до Девънпорт, Дани внезапно спря и се загледа в жената, с която Лорънс говореше. Явно бяха много близки.
— Добре изглежда — възхити се Дани.
— Да, хубавец е — съгласи се Пол и преди Дани да успее да го поправи, продължи: — Лари, бих искал да те запозная с моя приятел Ник Монкрийф.
Девънпорт не си направи труда да се здрависа с Дани, за него той беше поредният човек от тълпата, който се опитваше да се добере до него. Дани се усмихна на приятелката му.
— Здравей — отвърна му тя. — Аз съм Сара.
— Ник Монкрийф — представи се той. — Със сигурност и вие сте актриса.
— Не, нищо чак толкова бляскаво — адвокат съм.
— Не приличате на адвокат — отбеляза Дани.
Тя не отговори. Със сигурност много пъти беше чувала същата глупост.
— А вие актьор ли сте? — попита го тя.
— Аз ще бъда каквото пожелаете — отвърна Дани и този път тя се засмя.
— Здравей, Сара — поздрави я някакъв непознат и я прегърна през кръста. — Със сигурност си най-възхитителната жена тази вечер — добави той и я целуна по двете бузи.
Сара се засмя.
— Щях да съм много поласкана, Чарли, ако не знаех, че в действителност се възхищаваш на брат ми, не на мен.
— Вие сте сестра на Лорънс Девънпорт? — невярващо попита Дани.
— Все някой трябва да бъде — отговори Сара.
— Това приятелят ти ли е? — попита Чарли и се усмихна на Дани.
— Не съвсем — отвърна младата жена. — Ник, това е Чарли Дънкан, продуцент на постановката.
— Жалко — измърмори Чарли и насочи вниманието си към младите мъже, заобиколили Девънпорт.
— Мисля, че те хареса — обади се Сара.
— Ама аз не съм…
— Да, разбрах, че не си — усмихна му се Сара.
Дани продължи да флиртува с нея, защото си даде сметка, че няма смисъл да ухажва Девънпорт, при условие че сестра му може да му каже всичко, от което се нуждаеше.
— Вероятно можем… — започна Дани, но някой го прекъсна с думите:
— Здравей, Сара. Чудех се дали…
— Здравей, Спенсър — хладно поздрави тя. — Познаваш ли Ник Монкрийф?
— Не — отговори Крейг и след протоколно ръкостискане с Дани, продължи: — Тъкмо идвах да поздравя Лари за блестящата му игра.
— Е, сега имаш шанс да го направиш.
— Освен това се надявах да те видя за малко?
— Тъкмо си тръгвам — отговори тя и си погледна часовника.
— Но партито едва започва, не можеш ли да останеш още малко?
— Боя се, че не, Спенсър. Трябва да прегледам доста документи преди заседанието утре…
— Надявах се да…
— Ти и при последната ни среща се надяваше.
— Мисля, че тогава нещата тръгнаха в погрешна посока.
— Напълно си прав — рече тя и му обърна гръб. — Съжалявам за това, Ник. Някои мъже просто не могат да приемат „не“ за отговор… — Усмихна се приятелски и добави: — Надявам се да се видим отново.