Дори насън не виждаме покой
- Автор: Стругацкий Аркадий Натанович, Стругацкий Борис Натанович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Агоп Мелконян
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Дори насън не виждаме покой». Краткое содержание книги:
— Какво легенче?
— Нищо, нищо… Ще ти мине… — С разтреперани от нетърпение ръце тя започна да разкопчава елечето. — Ти си прекрасен… — задъхано мърмореше тя. — Но си плах като новак. Не бих допуснала никога… Това е прекрасно, кълна се в света Бара!…
Трябваше да я хване за ръцете. Той я гледаше от горе на долу и виждаше блестящите и разчорлени коси, кръглите и голи рамена, посипани с топчици пудра, мъничките и червени уши. Лошо, помисли си той. Нищо няма да излезе. Жалко, тя сигурно знае нещо… Дон Реба бълнува. Води я на разпити, тя много обича разпитите… Не мога…
— Е? — каза тя раздразнено.
— Вашите килими са прекрасни — високо каза той. — Но трябва да си вървя.
Отначало тя ме разбра, след това лицето й се изкриви.
— Как смееш? — прошепна тя, но той вече напипа вратата с плешките си, изскочи в коридора и бързо излезе. От утре преставам да се мия, помисли си той. Тук трябва да бъдеш нерез, а не бог.
— Скопец! — викна тя подире му. — Баба! На кол ще те набуча!…
Румата отвори някакъв прозорец и скочи в градината. Постоя малко под едно дърво, поглъщайки жадно студения въздух. После се сети за идиотското бяло перо, дръпна го, ядосано го смачка и го захвърли. Пашка също нищо нямаше да направи, помисли си той. Никой не може да го направи. „Сигурен ли си?“ — „Да, сигурен съм“. „Тогава пукната пара не струвате!“ — „Но на мен ми се повдига от това нещо!“ — „Експериментът не се интересува от твоите преживявания. Като не можеш, не се залавяй“. — „Не съм животно“. — „Ако го изисква Експериментът, трябва да станеш животно“. — „Експериментът не може да иска такова нещо“. „Както виждаш, може“. — „А тогава…“ — „Какво «тогава»?“ Той не знаеше какво тогава. „Тогава… Тогава… Добре, ще смятаме, че аз съм лош историк. — Той сви рамене. — Ще се постараем да станем по-добри. Ще се научим да се превръщаме в свине…“
Когато се върна в къщи, беше към полунощ. Не се съблече, само разкопча токите на презрамката, просна се на дивана в гостната и заспа като пребит.
Събудиха го негодуващите викове на Уно и един добродушен басов рев:
— Вълче такова, махай се, ще ти откъсна ухото!…
— Казва ви се, спи!…
— Марш, не ми се мотай в краката!…
— Казва ви се, не е позволено!
Вратата се разтвори и в гостната нахълта огромният като звера Пех барон Пампа дон Бау, червенобуз, с бели зъби, с щръкнали напред мустаци, с накривено кадифено кепе и с разкошен червен плащ, под който лъщеше медната ризница. След него се влачеше Уно, вкопчил се в десния му крачол.
— Бароне! — възкликна Румата, сваляйки крака от дивана. — Как попаднахте в града, приятелю? Уно, остави барона на мира!
— Страшно заядливо хлапе — боботеше баронът, като се приближаваше с разтворени обятия. — Ще стане човек. Колко искате за него? Впрочем за това после… Дайте да ви прегърна!
Прегърнаха се. От барона лъхаше приятно на прашен път, на конска пот и на букет от разни вина.
— Виждам, че и вие сте напълно трезвен, приятелю — с огорчение каза той. — Впрочем вие винаги сте били трезвен. Щастливец!
— Седнете, приятелю — каза Румата. — Уно! Донеси ни есторско, но повече!
Баронът вдигна огромната си длан.
— Нито капка!
— Нито капка есторско? Уно, остави есторското, донеси ируканско!
— Изобщо никакви вина! — с мъка каза барокът. — Не пия.
Румата седна.
— Какво се е случило! — разтревожен попита той. — Да не сте болен?
— Здрав съм като бик. Но тези проклети семейни сцени… Накъсо казано, скарах се с баронесата и ето ме тук.
— Скарахте се с баронесата?! Вие?! Стига, бароне, какви са тези странни шеги.
— Представете си. Въртя се като в мъгла. Сто и двадесет мили препусках като в мъгла!
— Приятелю — каза Румата. — Веднага се качваме на конете и заминаваме за Бау.
— Но конят ми още не си е починал! — възрази баронът. — Пък и искам да я накажа!
— Кого?
— Баронесата, дявол го взел! В края на краищата мъж ли съм или не съм?! Била недоволна от пияния Пампа, тогава нека го види какъв е трезвен! По-добре да си изгния тук от влагата, отколкото да се върна в замъка…
Уно каза начумерено:
— Кажете му да не ми дърпа ушите…
— Марш, вълче! — добродушно пробоботи баронът. — И донеси бира. Изпотих си и трябва да си наваксам изгубената течност.
Баронът наваксва изгубената течност половин час и леко се оклюма. В интервалите между глътките той разправи на Румата своите неприятности. Няколко пъти изруга „тези пикници, съседите, които се научиха да идват в замъка. Дойдат още сутринта уж на лов, а после, докато си отвориш устата, всички вече са пияни и секат мебелите. Пръснат се по целия замък, навсякъде цапат, обиждат прислугата, осакатяват кучетата и дават отвратителен пример на младия баронет. После те се разотидат по домовете си, а ти, пиян като пън, оставаш сам, очи с очи с баронесата…“