Опасно наследство
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Димитрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Опасно наследство». Краткое содержание книги:
Ставински изчака малко, а Адам стисна устни. После рязко отлепи цитопласта. Адам изкрещя, сякаш че куршумът пак го улучи.
Романов се приближи, наведе се и започна да разглежда раната.
— Успокоих се, че колегата ми все пак добре те е улучил — каза Романов. — Можеш ли да си представиш какво ще стане, когато разреша на Ставински пак да ти сложи жиците и да включи генераторчето?
— … „Дванайсета нощ“, „Хамлет“, „Веселите уиндзорки“… — каза Адам за първи път на глас.
— Виждам, че не желаеш да дадеш воля на въображението си — каза Романов и мина отзад.
Ставински провери дали жиците са сложени добре върху лепилото на гръдния кош на Адам и после отиде при генератора.
— Този път ще натисна ръчката за три секунди. Знаете какво да направите, за да ме спрете.
… „Троил и Кресида“, „Добрият край оправя всичко“…
Ръчката се плъзна надолу и Адам почувства как волтовете проникват до всеки нерв в тялото му. Изкрещя с такава сила, че биха го чули на километър, ако не бяха в звукоизолирана стая. Когато експериментът завърши, Адам продължаваше целият да трепери, без да може да контролира гаденето в стомаха си. Ставински и Полард се втурнаха към стола и бързо развързаха найлоновите въжета. Адам падна на колене и заповръща.
— Не можем да си позволим да ви оставим да умрете от задушаване, нали? — каза Ставински. — В началото загубихме един-двама по този начин, но сега вече сме по-добри.
Веднага щом Адам се съвзе, Ставински го блъсна обратно на стола и Полард пак го завърза.
— Къде е Царската икона? — изкрещя Ставински.
— „Мяра за мяра“, „Отело“, „Крал Лир“… — каза Адам. Гласът му трепереше.
Полард взе друга бутилка вода и я тикна в устата му. Адам я изгълта, но това беше сякаш един малък оазис сред огромна пустиня.
Романов излезе отпред, а Ставински пак зае мястото си до ръчката на генератора.
— Ти си смел, Скот — каза Романов, — но това вече граничи с лудост. Просто ми кажи къде е иконата и аз ще отпратя Ставински и ще наредя на полковника да те остави на стъпалата на Британското посолство.
— „Макбет“, „Антоний и Клеопатра“…
Романов въздъхна и кимна. Ставински пак натисна ръчката. Дори полковникът пребледня, докато наблюдаваше реакцията на Адам. Той изкрещя още по-силно, мускулите му се стегнаха — волтовете проникваха в милионите нервни окончания на тялото му. Пак го отвързаха и той рухна на пода на четири крака. Дали още нещо бе останало в стомаха му? Щом вдигна глава, веднага пак го блъснаха на стола и го завързаха. Ставински се втренчи в него.
— Изключително, капитан Скот, можете да минете на трета фаза.
Лорънс пристигна на летище „Орли“ и единственото му желание беше да вечеря на спокойствие със стария си приятел в резиденцията на посолството. Посрещна го полковник Полард.
— Как е той? — бяха първите думи на Лорънс.
— Надявах се вие да ни осведомите — отговори Полард и взе куфарчето на Лорънс.
Лорънс спря на място и се втренчи във високия слаб военен, облечен в пълната униформа на Кралските драгуни.
— Какво искате да кажете?
— Съвсем просто е — каза Полард. — Спазих инструкциите до най-малка подробност и отидох да взема Скот от Ил Дьо ла Сите, но когато пристигнах, ме информираха, че е взет преди двадесет минути от някой, който е използвал моето име. Веднага се свързахме с кабинета ви, но тъй като вие вече бяхте на път, посланикът ми нареди да тръгна към летището, а той се обади на сър Морис.
Лорънс залитна и едва не падна. Полковникът бързо застана до него. Той не разбра какво иска да каже Лорънс, но чу думите много добре:
— Сега вече наистина ще повярва, че съм аз.
Когато Адам дойде в съзнание, Романов стоеше сам пред него.
— Понякога — каза руснакът, който продължаваше мисълта си, сякаш че Адам изобщо не бе припадал, — гордостта пречи на човек да прояви слабост пред палача или пред някой сънародник, особено ако последният е предател. Затова отпратих Ставински и полковника. Нямам желание да гледам как Ставински продължава експеримента си с трета фаза, но мога да го спра само ако ми кажеш къде си сложил иконата.
— Защо ще го правя? — каза войнствено Адам. — Тя законно ми принадлежи.
— Не е така, капитан Скот. Това, което взе от банката в Женева, е безценният оригинал, нарисуван от Рубльов, и тази икона принадлежи на Съветския съюз. И ако тази икона се появи на който и да е търг или в някоя галерия, ние незабавно ще я изискаме като откраднато национално съкровище.