Врагът на Господа

— Това ли е мястото, където би трябвало да си потопите копията, Дерфел? — попита ме той.

Влязох в страничното крило, където бяха струпани кожите и вълната.

— Тук — посочих аз към една плитка яма, полузакрита от вързопите.

— Не ставай смешен! — озъби ми се Мерлин. — Това някой го е направил по-късно! Ти наистина си мислиш, че можеш да скриеш от мен тайните на твоята покъртителна религия, а? — отново започна да почуква по пода пред статуята, после опита още веднъж няколко крачки встрани и очевидно реши, че двете места издават различен звук и за трети път почука по плочите пред статуята.

— Копайте тук — заповяда той на моите хора.

Потръпнах пред светотатството, което се канеше да извърши.

— Тя не трябва да е тук, господарю — посочих аз към Нимю.

— Още една дума, Дерфел и ще те превърна в сакат таралеж. Вдигнете плочите! — изсъска той на копиеносците. — Използвайте копията като лостове, идиоти такива. Хайде! Действайте!

Седнах край британския идол, затворих очи и се помолих на Митра да ми прости това светотатство. После се помолих за безопасността на Сийнуин и за бебето, което носеше в корема си. Все още се молех за моето неродено дете, когато вратата на храма изскърца и по камъните затропаха тежки ботуши. Отворих очи и видях Сердик.

Беше дошъл с двадесет копиеносци и преводач, но най-изненадващо беше присъствието на Динас и Лавейн в неговата свита.

Изправих се на крака и докоснах костите, вградени в дръжката на Хюелбейн за щастие, а сакският крал бавно тръгна към дъното на храма.

— Това е мой град — заяви той тихо — и всичко в рамките на неговите стени също е мое — за миг впери поглед в Мерлин и Нимю, после се обърна към мен — Кажи им да обяснят присъствието си тук — заповяда ми Сердик.

— Кажи на този глупак да върви да си потопи главата в някое ведро — изсъска Мерлин. Той можеше да говори сакски, но му отърваше да се прави, че не знае езика.

— Това е неговият преводач, господарю — предупредих го аз, посочвайки му с брадичка човека до Сердик.

— Значи и той може да каже на своя крал да си завре главата в някое ведро.

Онзи пък точно това и направи. Лицето на Сердик трепна в опасна усмивка.

— Кралю господарю — намесих се аз с надеждата да поправя стореното от Мерлин, — моят господар Мерлин се опитва да възстанови храма в първоначалното му състояние.

Сердик се замисли над отговора, оглеждайки работата на моите хора. Те бяха вдигнали няколко плочи, под които се виждаше равен слой пясък и камъни. В момента четиримата копиеносци изгребваха пясъка и чакъла, запълващи една ниска платформа, направена от намазани с катран греди. Кралят се вторачи в ямата после направи знак на моите хора да продължат работата си.